яйои кусама

Яйои Кусама-„Ако не беше изкуството, щях да се самоубия отдавна.“

Изкуството се ражда с болка, казват някои. Въпреки, че историята на Яйои Кусама е с хепиенд в професионален план, бъдейки най-скъпо продаваната жива жена художник, животът й е страдание. Страдаща от биполярно разстройство и шизофрения, Кусама намира утеха единствено в креативността. Изкуството става нейното бягство от реалността и собственият й ум.

Яйои Кусама е японски съвременен художник, който работи предимно в скулптурата и инсталацията, но се занимава и с живопис, пърформанс, мода, поезия и художествена литература. Работата й е базирана на концептуално изкуство и показва някои атрибути на феминизма, минимализма, сюрреализма, поп арт и абстрактен експресионизъм. Творчеството й е пропито с автобиографично, психологическо и сексуално съдържание. Тя е призната за един от най-важните живи художници на Япония.

 През октомври 2006 г. Кусама става първата японка, получила „Praemium Imperiale”, едно от най-високите отличия на Япония за международно признати художници. През 1993 г. става първата жена, която представя Япония на Венецианското биенале, а списание „Time” я нарича един от най-влиятелните хора в света.

Към 2012 г. работата й има най-висок оборот от всеки жив художник.  През ноември 2008 г., галерия Кристис в Ню Йорк продава картина от колекцията „Infinity Net” (1959 г.), за 5,1 милиона щатски долара, а когато „Бялата № 28” (1960 г.) от серията „Infinity Net” се продава за 7,1 милиона долара на търг през 2014 г., Кусама става най-скъпата жива художничка. През 2015 г. уебсайтът „Artsy” определя Яйои Кусама за един от 10-те най-добри живи художници на годината.

Кусама е известна с поредицата си от артистични инсталации „Infinity mirrors (Безкрайни огледала)”. В тези сложни огледални инсталации, съдържащи множество топки с неонов цвят, висящи на различни височини, заставайки вътре наблюдателят вижда светлина, многократно отразяваща се от огледалните повърхности, за да създаде илюзията за безкрайно пространство. Създаването на тези чувства сред публиката били умишлени. Бедатри Чудури е описала как липсата на чувство на контрол през целия живот на Кусама, я е накарала съзнателно или подсъзнателно, да иска да контролира как другите възприемат времето и пространството. Това твърдение предполага, че без нейната травма Кусама изобщо не би могла да създаде тези илюзорни представи, или изобщо не биха й се получили.

Изложбата „Infinity mirrors“ се превръща в сензация както сред изкуствознателите, така и в социалните мрежи. Посетителите споделят 34 000 изображения на изложбата в своите акаунти в Instagram, а публикациите в социалните медии, използващи хаштага #InfiniteKusama, събират 330 милиона импресии.

Яйои Кусама е родена на 22 март 1929 г. в Мацумото, в заможно семейство на търговци. Има тежко детство, което й нанася непреодолими психологически травми за цял живот. Майка й е била властна жена с изкривени патриархални разбирания. Кусама е била принуждавана от майка си, да шпионира баща си и да й докладва за неговите любовни забежки. Следейки и наблюдавайки собствения си баща, младата авторка развива едновременно и фобия и мания към секса.

Започва да създава изкуство в ранна възраст. Обучавана е в Киотоската школа за изкуства и занятия в традиционен японски стил на живописта, наречен нихонга. Кусама обаче е вдъхновена от американския абстрактен импресионизъм. През 1958 г. се премества в Ню Йорк и става част от авангардната сцена в града. Привлича общественото внимание, като организира поредица от събития, в които голи участници биват обрисувани с ярко оцветени полка точки, които впоследствие стават нейна запазена марка.

Огромните полета на полка точки или „безкрайни мрежи“, както ги нарича тя, са взети директно от нейните халюцинации. Най-ранната записана творба, в която тя е включила тези точки, е рисунка от 1939 г., когато е едва на 10-годишна възраст.

През Втората световна война, едва на 13, тя е изпратена да работи във военна фабрика, където е натоварена със задачата да шие парашути за японската армия. Детството й е повлияно много от събитията от войната и тя твърди, че именно през този период  започва да цени представите за лична и творческа свобода.

Продължава да учи нихонга живопис в общинското училище за изкуства и занаяти в Киото през 1948 г.  Разочарована от този подчертан японски стил, тя се обръща към европейския и американския авангард в които може свободно да изразява себе си.

След като живее в Токио и Франция, Кусама заминава за САЩ. Заявява, че е започнала да смята японското общество за “твърде малко, твърде слугинско, твърде феодално и твърде презрително към жените”. Кусама пристига в Ню Йорк през 1958 г., на 27 години, с няколко стотин долара, пришити в подплатата на роклите си, с 60 копринени кимона и няколко рисунки. Планът й бил да оцелее, като продаде едното или другото. По време на своето пребиваване в САЩ, бързо утвърдила репутацията си на лидер в авангардното движение.

За своята картина Flower (D.S.P.S) от 1954 г. Кусама е казала:

„Един ден гледах моделите на червените цветя на покривката на маса и когато вдигнах поглед, видях същия модел, покриващ тавана, прозорците и стените и накрая из цялата стая и вселената . Чувствах се така, сякаш бях започнал да се заличавам, да се въртя в безкрайността на безкрайното време и абсолютността на пространството и да бъда сведена до небитието. Като разбрах, че всъщност се случва не само във въображението ми, се уплаших. Знаех, че трябва да бягам, за да не бъда лишена от живота си, от заклинанието на червените цветя. Изтичах отчаяно нагоре по стълбите. Стъпките под мен започнаха да се разпадат и аз паднах надолу по стълбите, пръсвайки глезена си”

Годините прекарани в Америка са изключително продуктивни за Кусама. Движи с големи имена като Джоузеф Корнел и създава кръг от приятели и привърженици. Тя обаче не печели финансово от работата си. През това време е била хоспитализирана редовно. Много мъже художници копирали нейното творчество, което направило тях известни, но не и Кусама. Не е била в състояние да изкара парите, които смятала, че заслужава и това чувство на неудовлетвореност станало толкова силно, че се опитва да се самоубие.

Между 1967 и 1969 г. се концентрира върху изпълнения, проведени с максимална публичност, които обикновено включвали рисуване на полка точки на голи тела. През 1969 в MoMA „Голямата оргия за пробуждане на мъртвите”- осем изпълнители под ръководството на Кусама свалили облеклото си, пристъпили голи във фонтан и заели пози, имитиращи скулптури на Пикасо, Джакомети и Мейлол.

 Отваря голи ателиета за рисуване и гей социален клуб, наречен „Kusama ‘Omophile Kompany”.

Голотата, присъстваща в изкуството и творческите й изяви, била много срамна за нейното семейство и това я накарало, да се почувства сама и отново опитва да се самоубие.

През 1966 г., облечена в кимоно, участва в пърформанс с който акцентира върху стереотипите и догмите, с които азиатско-американските жени продължават да се сблъскват в Америка. Иска да подчертае рамките, в който бялата й американска публика я вкарва, като показва абсурда на културното категоризиране на хората в най-големия топител в света.

 През 1968 г. създава Kusama Fashion Company Ltd и започва да продава авангардна мода. Работи за световно популярни марки като Lancôme, Марк Джейкъбс, Louis Vuitton и др. Става дизайнер на кожени изделия, конфекция, аксесоари, обувки, часовници и бижута. Продуктите се предлагат в 6 луксозни бутика по целия свят, декорирани с издутини наподобяващи запазената й марка на точки. На въпроса за сътрудничеството й с Марк Джейкъбс, Кусама отговаря, че „искреното му отношение към изкуството“ е същото като нейното.

Скулптурите й красят най-големите паркове и музей по света. Визионерските цветя (2002) за градския музей на изкуствата Мацумото; Цумари в Блум (2003) за гара Мацудай, Нигата. Tulipes de Shangri-La (2003) за Евралил в Лил, Франция; Здравейте, Anyang with Love (2007) за парк Pyeonghwa; Химнът на живота: Лалетата (2007) за парк „Бевърли Гардънс“ в Лос Анджелис.

През 2010 г. проектира градски автобус, който озаглавява Mizutama Ranbu (Wild Polka Dot Dance), чийто маршрут пътува през родния й град Мацумото. През 2011 г. проектира предния дизайн на милиони карти за метро Underground в Лондон -Polka Dots Festival в Лондон. През 1998 г. реализира стенопис за коридора на метрото в Лисабон.

През 1973 г. Кусама се връща в Япония в лошо здраве, където започва да пише шокиращо висцерални и сюрреалистични романи, разкази и поезия. Тя става търговец на изкуство, но бизнесът й се преустановява след няколко години и през 1977г. влиза в болницата за психично болни, където в крайна сметка пребивава постоянно. Ателието й, където продължава да работи от средата на 70-те години, е на малко разстояние от болницата в Шинджуку, Токио. Яйои Кусама често се цитира: „Ако не беше изкуството, щях да се самоубия отдавна.“ Продължава да развива своите огледални инсталации и през годините придобива култов статус не само като художник, но и като романист.

Авторски публикации 97

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре