Жените винаги е трябвало да се борят, за да завладеят лично пространство, както днес, така и вчера и през вековете назад; да бъдат надеждни и най-вече вярвани, ценени за интелектуалните си дарби, да не зависят от мъжката част на обществото, да не се смятат за по-низши като човешки същества.
В “One-woman-show”(Спектакъл за една жена) вместо да интерпретира герои, италианската актриса Лаура Курино изглежда иска да постигне дълбок подсъзнателен диалог с присъстващата голяма публика, представяйки някои велики жени – осмивани и преследвани – в история на човечеството.
Лаура Курино е писателка и актриса от Торино, една от големите интерпретаторки на италианския наративен театър, която редува в репертоара си нова драматургия и класически текстове.
Артемизия Джентилески, художник между 16-ти и 17-ти век, играе важна роля в представлението, тъй като нейните важни и ценени живописни произведения също се проектират между воалите, които изграждат сценографията, увеличения, които предават нейната силна творческа и историческа личност на художника от римски произход.
Анекдотите от живота на тези жени, които са оставили следа в историята на света, са преплетени и се отнасят до тип дълбоко патриархално общество, във всички епохи, псевдо-робство на женския свят, където много практики са били забранени или възпрепятствани. Много изрази на себе си не бяха разрешени на жените, „те не бяха подходящи“, поради морал, поради религия, поради вярата в „психическата малоценност“ на женския пол, поради власт. Векове по-късно все още намираме тези предположения.
Сред женските фигури, описани в драматургията, Хипатия е живяла през 4-ти век сл. н. е. в Александрия, Египет, и е била математик и астроном, експерт по Платонова философия, която е станала такава благодарение на непредубедеността на своя баща Теон, също учен и философ, който я насърчава да гледа звездите с помощта на изобретената от него астролабия. Като учен – истинска рядкост за времето – Хипатия успява да ръководи научната школа на египетския град, но нищо не я предпазва от смърт чрез линч от християнски фанатици, вероятно монаси.
Въпреки трудните житейски преживявания на героините, изведени на сцената, шоуто е много колоритно и оживено благодарение на видео прожекциите, които показват детайли от картините на Артемизия, но също и на други художници, включително Рафаело Санцио, с „Атинската школа“, произведение, което идва към живота на сцената през мъжката суета и облеклото, приписвано от майстора от Урбино на мъдреците от онова време, към което се добавя неудържимата ирония и изпълнение на Лаура Курино.
Спектакълът е послание към жените от всички възрасти, да не се отказват от свободата да преследват мечтите си – да бъдат верни на таланта и личността си – подтиквани на моменти от енергичната песен „Let’s dance“ на Дейвид Бауи.
Актрисата не се спира нито за миг, умее много добре да разказва дългия драматичен текст и дори, когато забърка името на някоя от фигурите, добавя шега, с която се подиграва сама със себе си.
Екатерина от Александрия, чиято история със сигурност е по-малко известна от останалите, е родена през 3 век, отново в Александрия, Египет, тогава културен център на гръко-римско-средиземноморския свят. Младо момиче с голяма красота и богата култура, тя е била булката, желана от много важни мъже, включително източно-римския император Максимин Дая, който след пореден отказ я съди на смърт чрез колелото на мъченията. Легендата разказва, че небето потъмняло и светкавица счупила колелото на две, затова императорът решил да я обезглави, но от вените му потекло мляко, символ на чистота. Св. Екатерина Александрийска и Св. Жана д’Арк, живели през 1400 г., са две жени, загинали мъченически заради дълбоката си християнска вяра.
Спектакълът беше поставен в Teatro Fonderia Leopolda във Фолоника (GR), като част от поредицата „Giorni Happy“, на 31 август 2023 г. от 21.30 ч.
Източник: TheBlackcoffee.eu ; Официален партньор на Cafe Arte;
