30 години без големия български хореограф и дългогодишен директор и художествен ръководител на Балет Арабеск Маргарита Арнаудова 1941-1994 г.
На 8 ноември преди 30 г. Архангел Михаил отнесе душата й. Остана светлината в умовете и сърцата на онези, които я познаваха и които бяха съпреживели нейните спектакли.
„Не мога да отделя балета от себе си. Това не е професия, а живот – казва преди години голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова. „И да имах свободно време, не бих могла да го посветя на нищо друго. Без балета нямаше да зная какво да правя с енергията си, с мислите, с чувствата си. От балета, от хореографията получавам всичко. Трудностите, с които се сблъсквам, ме оформят като характер и определят живота ми.“
Това са думи на Маргарита Арнаудова, един от малцината избрани творци, които с таланта си бележат времето, в което живеят и променят насоките на естетическото мислене.
Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия й живот. Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. „Маргарита Арнаудова и Надя Руменин са свежи дарования с много възможности за в бъдеще. Мъчната и разнообразна партия бе изпълнена с техническа лекота и богатство на израза от Маргарита Арнаудова”i– четем за нейното участие във випускния концерт на училището.
Въпреки че е обещаваща балерина Маргарита Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС-Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но за щастие му оставят свободата да възпитава ученици.
„За времето на обучение в института Арнаудова показа себе си като един от най-способните студенти, които притежават ярка балетмайсторска дарба. Всички творчески работи на Арнаудова се отличават с дълбока мисъл, с точни режисьорски и композиционни решения, с ярък и свеж хореографски език”ii, пише Анатолий Шатин за своята студентка. Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка” на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г.
Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова поставя големите многоактни балети като „Пепеляшка”(Прокофиев), „Легенда за любовта”(Меликов), „Прометей”(Аристокесян), „Д-р Охболи” (Морозов) и „Дон Жуан” (Губаренко).
В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе(1967), „Бахчисарийски фонтан”(1972) и „Абраксас”(1975) в Стара Загора, „Сътворението на света”(1974) в Софийската опера(1974).
Маргарита Арнаудова се връща в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио “Арабеск”. До тогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите й постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии”, муз. Вила Лобос, „Симфония-реквием”, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио”, муз. Албинони, „Пасакалия”, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”.
Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск” до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ. Тя е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”, “Абраксас”, “Сътворението на света”, “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др. Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските й спектакли – “Нестинарка”, “Нощта срещу Еньовден”, “Легенда за езерото”, “Корен дълбоко в небето”, “Сянката” и “Бариерата” и др. Наред с тях Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие”, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам”, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей”, и др.
Спектаклите й бяха притегателен център винаги извън клишето и канона. Маргарита Арнаудова предпочита формата на едноактния балет, тъй като в него много по-сбито и динамично се развива действието. Според нея съвременният зрител проявява интерес повече към идеята, заложена в спектакъла, и нейното музикално-пластично претворяване, отколкото към фрагменти, които нямат отношение към действието. Заедно със собственото си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове. С нея „Арабеск” е гастролирал в много страни от Европа и света.
Динамиката на танца е присъща на съвременното поколение. Ритъмът, характерен за танца, е в съответствие с ритъма и духа на нашата епоха. Още древните гърци са издигнали в култ хармонията на човешкото тяло и нещата не са се променили досега – хората винаги ще бъдат омагьосвани от неговата пластика и движение, казва Маргарита Арнаудова. Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г. тя създава специалността балетна режисура към Нов български университет.
Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата й личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния ни танц. За 30 години творчески път голямата българска хореографка създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой друг.
„Този свят е зареден с образност, метафоричност, възвишеност и красота. От него струи любов към живота и хората. Хореографията й е брилянта и крехка, силно естетизирана. Но в вглеждайки се внимателно в нея, откриваме, че тя е резултат на желязна конструкция, на забележителни знания в изграждането на драматургическата и режисьорска линии, във владеенето на формите и движенията в техния чист и перфектен вид…Творчеството на Маргарита Арнаудова няма преходно значение. Освен значимостта му за културата ни днес, то е и мост между най-доброто от миналото и утрешния ден”iii.
i „Маргарита Арнаудова с любов!”, Анелия Янева, 1995 г.
ii Творческа характеристика на Маргарита Арнаудова от Анатолий Шатин,1966 г.
iii На Маргарита с любов!, Маргарита Михайлова,1994
