Днес в Градската Художествена Галерия откриваме първата самостоятелна изложба със заглавие „Метаморфози“ на художничката Красимира Костадинова, която носи творческия псевдоним Мира Коста.
В експозицията са представени живопис и скулпторни фигури, изпълнени в керамика, създадени през последните седем години като така селектирана и конструирана изложбата разкрива най-значимия аспект от художествената същност на изкуството на авторката, а именно предпочитание към автономно изкуство, разграничено от академизма, от всичко предметно и съдържателно, от изобразителната зависимост с натурата, сюжета и разказа. Авторката създава живописни творби, наситени с абстрактна образност, изградена посредством експресивен артистичен жест, който придава на композицията й въздействие на музикални ритмики и пулсации.
По този начин изкуството на Красимира Костадинова се присъединява към традицията на лиричната абстракция, съчетаваща подчертано емоционално отношение към линиите, цветовете и формите и освобождаване на художествения акт от конвенциите на класическото рисуване, отпращайки към подсъзнателните пластове на авторовата личност, както и към нейното творческо въображение. В този смисъл основен творчески момент в това изкуство е художествената спонтанност, налагаща изграждането на живописни произведения чрез художествени похвати на накапването, разплискването, разтичането, напръскването и т.н., създаващи процес на общуване между автора и художествената материя в самия творчески акт, в самия процес на сътворяването.
Появата на тези художествени похвати е исторически закономерно – европейските художници до първите десетилетия на 20 в. живописват както се казва „само с китката“. Колкото и големи да са форматите на платната, следите от четката са в малък мащаб. След Матис вече това се променя. Той се осмелява да използва голяма четка и да рисува с размаха на цялата ръка, създавайки контури с небрежна прецизност. И след това време започва период на изкуството на „жеста“. Художествения жест, които придава творческия импулс и вътрешна енергия на художника е свободен и чувствен, изпълнен със сигурност и прецизност. Този жест създава една особена сакрална стойност на оставена от твореца следа. Именно тази автентична следа на оригиналното произведение му придава уникална аура, както казва Валтер Бенямин, която липсва при технически създадените творби и това е свързано веднъж с отсъствието на автора и второ с масовизирането на творчеството, което пък води до премахване на създадените на творбата. Нещо, срещу което Красимира Костадинова със своето изкуство застава: епохата на отделяне на изкуството от технологията, в мисълта на съвременниците ни буквалното надделява над претвореното. Човекът е засипан от изображения. С един клик той е автор на снимки, но също и консуматор и обект на маркетингови проучвания. Тези плоски, бързо създадени образи са влезли в всекидневието, те обуславят момента, короноват събитието.“
И така художничката създава формално уравновесени абстрактни композиции, които обаче носят динамиката на вътрешни напрежения – тя използва противопоставяне на качества като прозрачност и плътност, двуизмерна линеарност и обем. Но абстрактното изкуство на художничката не е само жестове, обеми, геометрични фигури или свободни цветове. Преди всичко ще видим нови измерения на пространството и времето. Затова трябва да отбележим, че композициите на Красимира Костадинова демонстрират смели и оригинални композиционно-пространствени решения като наклонени повърхности и взаимопроникващи плоскости и полета, които поставят въпроса пред съзнанието на зрителя за границата между реалното и художествено-условното. Така изложбата на Красимира Костадинова създава една среда за естетическо и културно преживяване.
