Сам той прави археологически проучвания, открива артефакти, които доказват, че през селището е минавал древен път от Русе до Варна
Атанас Костов е дългогодишен журналист в местния печат, поет, преводач на поезия от руски и турски език. Роден е през 1937 година в русенското село Смирненски и прекарва живота си там до кончината си през 2023 година.
Години наред проучва историята на родния край, за да подготви неговия летопис – последната си книга „Село на древен път“. Има издадени 4 стихосбирки – „Провинциална есен“, „Не по ничия земя“, „В лексикона на Симона“, „Вечерни поанти“. Тази негова страст го прави любител археолог и нумизмат, а покрай журналистиката става и фотограф.
Вълнуваща вечер в памет на една емблематична личност, каквато бе Атанас Костов, и по повод неговата последна книга „Село на древен път“, се състоя в село Смирненски, област Русе. Роднини, приятели и съмишленици на автора, негови съселяни изпълниха салона на местното читалище, за да си припомнят делата му и наследството, което той им остави – съкровищата на душата, на таланта си и на родната земя.
Атанас Костов е журналист, публицист, поет, изследовател археолог, дълбоко влюбен в родното си място – русенското село Смирненски, с което остава свързан до края на живота си, а и след него по един удивителен начин – чрез „Село на древен път“, неговият последен дар към родния край, плод на дългогодишните му усилия да открие и събере историята на Смирненски от древността до наши дни. Макар приживе да не му стига времето да я издаде, тя става факт, благодарение на дъщеря му Теодора Минчева.
В книжката, която няма и 100 страници са побрани археологически находки, документи, предания, свидетелски разкази и лични впечатления с голяма историческа стойност. Този летопис на населеното място не може да се прочете нито в друго издание, нито в интернет. Любопитното е, че много от артефактите, на които той се позовава, са открити лично от него в земята на Смирненски в търсене на отломки от историята, за да подреди картината на изгубеното минало.
„Татко беше пазител на миналото, следотърсач на спомени, откривател на изгубени светове. За него всяка стъпка по прашните пътеки на родното ни село беше пътуване назад във времето. Той умееше да забелязва скритото в обикновеното, той търсеше — парченце керамика, ръждясала монета, износено копче, забравен камък с резка, която само той разбираше. В тези „открития“ той не виждаше просто предмети. Виждаше истории. Души. Животи, минали по същата земя, по която стъпваме и ние“ – сподели неговата дъщеря, която неведнъж го е следвала в тези изследователски експедиции край Смирненски.
Авторът дълбоко вярва в смисъла на корените, в необходимостта ценностите да се предават от поколение на поколение. Всичко намерено дарява на музеите в Русе и Разград.
Висока оценка за приноса му днес дава археологът от Регионалния исторически музей в Русе гл. ас. Върбин Върбанов, един от гостите на събитието. „Наско е прав, когато твърди, че през Смирненски е минавал древен път от Русе до Варна, неговите находки го потвърждават и в това отношение ние, специалистите, сме му длъжници, защото все още не сме го проучили“, каза той. Веществените доказателства, събрани от Атанас Костов, са: подкови с най-различна форма и големина за коне, магарета, биволи, волове и крави, метални клеми за осите и обръчи за колелата на каруците, юзди, стремена, гвоздеи, токи, огнива, бръсначи, накрайници на стрели и други. Пише, че негови проучвания са го довели до извода, че пътят Варна йолу /Варненският път/ съществува далеч преди нашата ера и се използва до прокарването на жп линията Русе – Варна и изграждането през 19 и 20 век на нови пътища с настилка.
Други находки свидетелстват, че землището на Смирненски е било населено още през неолита, че по тези земи са живели траки, че в един по-късен период тук е имало римска крепост, после средновековно селище. Атанас Костов споделя интересни факти и случки и от по-късната история на селото, разказва за етнографското минало и настояще на селото. В творбата има информация за етническия състав, за просветния, културен, спортен живот, за икономическото развитие, за участниците и загиналите в Балканската, Междусъюзническа и Първа световна война, за горянското движение, за промените по време на социализма и след 10 ноември 1989 г. Няколко страници е посветил на различните празници, на колоритни свои съселяни. Накратко, Атанас Костов се е постарал да поведе читателя на истинско пътешествие във времето, интересно, дори за хора, които нямат нищо общо със селото.
Покрай представянето на книгата негови колеги по перо, припомниха колко интелигентен, находчив и коректен журналист, колко талантлив поет е бил той. Сладкодумен разказвач на истории, с тънко чувство за хумор и безкрайно честен човек и творец– така го описват хората, които са общували с него. И не забравят да добавят – невероятно скромен.
Не го блазни големият град, нещо повече – суетата му го притеснява. Затова до края на дните си остава свързан със селото. Цялата му кариера преминава като журналист и главен редактор на вестник „Подем“ – една от многотиражките, които по време на социализма, се списват в малките населени места. Междувременно публикува свои репортажи, публицистични текстове и стихове в други местни и национални печатни издания. Но както сполучливо обобщава дъщеря му Теодора, „неговата сцена беше селският площад“. А вдъхновението му – то идва от природата, от случайно намерената находка, от на пръв поглед обикновени неща, но всъщност от оня вътрешен огън, който разпалва сърцето, буди ума и насърчава душата да се издигне над битието на битовизмите. Точно в това високо пространство, където пребивават само онези, от вида на хвърчащите хора / по Валери Петров/, Атанас Костов се среща и завързва интелектуално и духовно приятелство с Веселин Тачев, Димитър Вятовски , Здравко Кисьов, Иван Цанев, част от русенските „сърдити млади поети“, които през 60-те години на миналия век отхвърлят стереотипите на социалистическия реализъм чрез една модерна по светоусещане и стилистика поезия, която официозите не смеят да публикуват.
Поезията на Атанас Костов не е шумна, провокативно екстремна, тя е лишена от трагични акорди, подобно на личността на своя автор е уравновесена и деликатна, но ясна и безкомпромисна: „Дали е за добро, или за зло,/ ала в живота ми така се случи: / да спя не свикнах в пухено легло/и да превивам гръб не се научих.“ Търси красотата в природата, в обичайното – там, където други не могат да я видят. Предпочита размишлението и вглъбяването в себе си пред социалната критика и разтърсващите противоречия, характерни за модернизма. Костов създава поезия, която е тихо отражение на моралната хармония в неговия свят, но заедно с това прекрасни детски стихове и епиграми.
И с последната си книга „Село на древен път“, разказвайки историята на родното си място, Атанас Костов отново търси равновесието, този път през наследството, което се предава от поколение на поколение. И чрез завета, който оставя – делото му да бъде продължено, защото на територията на Смирненски и региона има още много неоткрити и незаписани събития и животи. Оказа се, че вече има последовател – една дама, родом от Смирненски, която от години живее в Бурса, пише книга за селото, която предстои да излезе на турски език. Севим Коджаосманлъ се запалва по историята от Атанас Костов, стъпва на негови открития и разкази, но прави следващата крачка…пътят е открит.
Автор: Габриела Стефанова
