Премиерата на “Време разделно“ във Варненския драматичен театър предизвика двойно вълнение – веднъж заради разтърсващия, както и се очакваше, режисьорски прочит на Бина Харалампиева и втори път – заради тлеещата травма в националното самосъзнание, независимо че от драматичното време на османско владичество ни делят вече няколко века.
Българското, което обичаме. И което ни боли, не само защото е българско, а и заради хуманистичния заряд и общочовешките проблеми, съизмерими с антична трагедия, както изтъква режисьорката. Подобно на древногръцката Медея, която принася децата си в жертва, Дядо Галушко предава сина си на чуждата вяра. Принуден е да го направи, при това „за да не стане курбан чуждото дете“, той жертва вместо осиновения Манол първородния си син Страхин, превърнал се по-късно в страшния еничар Караибрахим. И този двойно по-трагичен избор превръща скромния български старец в носител на висши добродетели и духовни ценности отвъд мислимото…
Като последствия от тази злощастна сюжетна завръзка многопластово се разгъват взаимоотношенията между Караибрахим и останалите персонажи; Манол, синa му Момчил и годеницата Елица; Горан и Севда, Сулфикар Софта около всички тях. С езика на мъдростта говорят библейската Баба Сребра, Гюлфие и Сюлейман Ага, заедно с летописците Поп Алигорко и Венецианеца, които се опитват да надскочат събитийното, за да го обозрат и може би да го променят…
Тази сложна сага, едновременно фамилна, национална и общочовешка, носи почерка на виртуозния драматург Юрий Дачев, успял да извади от романа на Антон Дончев най-добрата театрална есенция. Тръгвайки от нея, голямата режисьорка Бина Харалампиева рисува със средствата на театъра една изумителна като мащаб и въздействие психологическа картина. Картина на трудното, но достойно живеене. На верните избори, въпреки обстоятелствата. На българското в неговите общочовешки измерения.
В дълбинния режисьорски разрез на „Време разделно“ няма нищо излишно. Всичко е точно премерено и завладяващо пренесено в сценографията на Теодора Лазарова, костюмографията на Свила Величкова и музиката на Асен Аврамов. С пълнокръвните си превъплъщения Стоян Радев, Симеон Лютаков, Свилен Стоянов, Кольо Стайков, Веселина Михалкова, Николай Божков, Даниела Викторова се издигат на своите лични творчески върхове, амбициозно следвани от младите актьори. Така възхитителният ансамбъл на „Време разделно“ пренася посланието на Бина Харалампиев, че е време за национално единение. Не може да не ѝ вярваме.
„ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“ ТРЪГВА НА ПЪТ
След изключително вълнуващите премиери в средата на октомври във Варна, „Време разделно“ тръгва на турне из страната. Спектакълът ще се играе на 28.10.25 в Народно читалище „Просвета 1888“ – Поморие; на 29.10.25 в залата на Община Ямбол, билети на касата на ДТ „Невена Коканова“; на 30.10.25 в Образцово народно читалище „Заря 1858“ – Хасково; на 06.11.2025 в София, Театър Българска армия, Голяма сцена; на 07.11.25 в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново. След тези представления екипът на „Време разделно“ се завръща във Варна, за да играе отново пред варненска публика на 29.11.25, Основна сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров.“
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО
По мотиви от романа на Антон Дончев
Драматургична версия Юрий Дачев
Режисьор Бина Харалампиева
Сценография Теодора Лазарова
Костюмография Свила Величкова
Композитор Асен Аврамов
Помощник режисьор Валентина Козарева
Плакат Симеон Лютаков
Фотография Тони Перец
Действащи лица и изпълнители:
Поп Алигорко – Кольо Стайков
Венецианеца – Пламен Димитров
Манол – Симеон Лютаков
Караибрахим – Стоян Радев
Момчил – Виктор Димитров
Горан – Георги Георгиев
Дядо Галушко – Свилен Стоянов
Сюлейман ага – Николай Божков
Сулфикар Софта – Хенри Ескелинен
Елица – Милвана Христова
Гюлфие – Веселина Михалкова
Севда – Зорница Кюркчиева
Баба Сребра – Даниела Викторова
