Даниела Панова

Даниела Пенова и галерията за керамика и джаз “СеИргийка”

Запознаваме Ви с Даниела Пенова от гр. Плевен. Художник, склуптор, писател или просто човек който създава красота, като използва вътрешните си импулси. Дипломиран модист от “Националнална Художествена Академия” в гр. София. В момента предимно рисува и изработва керамични изделия, но споделя, че има вероятност отново да работи с текстил и да създава мода. Това е нейна страст, която усеща, че ще я завладее отново някой ден. Вдъхновява се от художниката Фрида Кало и тази личност често присъства в изкуството й.

“Фрида ме вдъхновява със силата на духа си, с колорита на характера и визията си; с ярката индивидуалност, която проявява; с чувствителността и сетивността си. Творбите й са запомнящи се и силни и отразяват всички нюанси на всеобхватната й Вселена.” ДП

Обича да експериментира и избягва правилата или рамкирането в творческия процес. Задължително условие за хора, които намират вдъхновение не само в заобикалящата ги среда, но и в себе си. С керамика работи само от няколко години, но успешно изработва и бижута. Участва в колективни изложби и колаборации с музиканти. Първата изложба на Даниела Пенова “Вибрации на Тихото”, съпроводена от звуците на пианиста Димитър Горчаков се състои през 2018 година на едно от тепетата във древния и вечен Пловдив.

По-късно с участието на своя партнъор в живота, пианиста Любо Цанев и певицата Лили Илиева, представят втора изложба в столицата. Заедно със своя спътник Любо, създават “малка дишаща галерия” за приложно изкуство и джаз в центъра на град Бургас. Името на галерията “СеИргийка” е измислено съвсем спонтанно. Непретенциозно е, защото отговаря на цялата концепция за свобода и непосредственост която има малката галерия. Планира през лятото да отвори малка галерия в град Созопол и да реализира нови изложби на керамика и картини. Може да разгледате част от “СеИргийка” в Instagram и Facebook.

„Върви бавно, когато бърза. Затваря очи, когато вижда. Събира се в шепа, врабче… Понякога се губи, но намира коте сгушено в кьоше. Небето плаче, когато морето ѝ липсва, иначе стъпва здраво на земята. Без думи споделя и грозното превръща в красиво… Вгражда мечти в хартиени лодки и ги подарява на вятъра… Мечтите ѝ се сбъдват. Сътворява гнездо от косите си, приютява птиците, въздуха и светлината… Тупти, диша, твори, живее, а в хаоса на нейната душа се ражда спокойна приказка с криле. И излита…”ДП

“Пожелавам на всички да се съхранят духовно; непрестанно да се обогатяват с нови знания; да се обграждат с красота; да творят и експериментират; да летят високо, следвайки мечтите си…” ДП

Авторски публикации 149

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!