През 1929 година Салвадор Дали среща за първи път Гала̀ Елюар и съпруга ѝ, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и негова съпруга. Тя е 10 години по-възрастна от него. Заради връзката си с Гала̀ се скарва с баща си и е изгонен от своя дом на 28 декември 1929 година. На следващата година купува къща в Порт Лигат с Гала, която постепенно разширяват и превръщат в любимата им вила на морето.
Дали се жени за любимата си Гала два пъти. През 1934 г. сключват брак в почти тайна гражданска церемония, а по-късно през 1958 г. се женят повторно с църковен брак в Жирона, Испания. Дали преживява изключително тежко смъртта на Гала, има съмнения, че е правил два опита за самоубийство след като я губи завинаги през 1982 г.
Гала не е била просто съпруга на известен артист. Тя е негов модел, муза и вдъхновение, нейното присъствие се усеща в цялото му творчество. Чертите на лицето или очертанията на тялото на музата могат да се видят в почти всяка картина на Дали, където има женско изображение.
Салвадор Дали често изобразявал жена си в платната. Повечето от картините са сюрреалистични обвързани с религиозни или мистични теми. Някои платна са реалистични по природа, като „Портретът на Гала“, нарисуван през 1932 г.
Да се каже, че Гала присъства в творчеството на Дали, означава да не се каже нищо нито за Гала, нито за самия Дали. Гала присъства в работата му, в живота му, като негово вдъхновение, медицинска сестра и финансов мениджър.
Тя присъства в почти всички творби, където Дали има женски образ. Това е без да се вземат предвид редица картини, където тя е основната фигура.
В същото време, в какви образи тя не би била (от алегорични до религиозни и мистични), образът й всъщност винаги е реалистичен. Това важи и за творбата на художника „Портрет на Гала с риноценски знаци“.
Картината е нарисувана през 1954 г., в периода на т.нар. „Ядрена мистика“ в творбите на художника, когато Дали е шокиран от атомната бомба през 1945 г., в разбирането си за мистицизма в картините той разцепва цялото като при взрива и разделянето на атома.
„Портрет на Гала с риноценски черти“, този творчески период със сигурност остави своя отпечатък, но тук художникът не се отклони напълно от традициите на предишните творчески периоди („Параноидно-критични“ и „Американски“ периоди). „Знаците на носорог“ на снимката са изразени в символа на рогата с тяхното „усукване“. Като цяло, рогът на носорога и оръжията и украсата. Целите и фрагментирани рога, сякаш, съставляват шията на Гала, чието лице е ясно и реалистично. Тези рога, като атоми, сякаш се разпадат, създават съвършенство, което Гала е за художника. На заден план са същите рога, които са отсечени от скалата сякаш от невидима експлозия.
Критиците, фантазията на Дали по темата „риноценски знаци“, се разглеждат като алегория на художника за характера и значението на Гала за неговото творчество.
Интерпретацията на присъстващите на нея персонажи е различна, но основно посочва тяхното религиозно и митологично значение. Но кой освен самия Дали ще се заеме да разкрие недвусмислено значението на портрета на Гала, изобразяван преди това с омар, сега с агнешки ребра и т. н
Всички картини на Дали се отличават с необичайната си привлекателност. Така и в неговите известни и велики сфери на Галатея. Гледайки я, човек се чуди: как художникът е успял толкова умело да изобрази лице чрез колекция от сфери? Съвършенството и хармонията на тяхното сливане могат само да бъдат изненадани. Такъв шедьовър е възможен само за истински майстор.
Салвадор Дали рисува картината си през далечната 1952 г. в периода на ядрено мистично творчество. По това време художникът изучава различни науки и се натъква на теорията на атомите. Тази теория толкова впечатлява Дали, че той започна да рисува нова картина. Изобразява лицето на жена си от множество малки сфери от атоми, сливащи се в един цял коридор. Симетрията на тези кръгове формира мощна перспектива и придава на картината триизмерен вид.
Устните на Галатея са сянката на поредица от топки. Очите като две отделни малки планети. Очертанията на носа, овала на лицето, ушите, косата сякаш разбиват тези сфери на отделни атоми. Цветовите комбинации и контрастите ги правят да изглеждат обемни, изпъкнали и релефни. Сякаш Галатея е прозрачна обвивка, състояща се от цветови контрасти на множество малки идеални сфери.
Галатея, като малка вселена, състояща се от атоми, заобиколена от атоми, разпадащи се на стотици малки парченца. Работата е изпълнена предимно в сини тонове – нюанси на космоса, небето, безтегловността.
Само отделните му елементи, отразяващи лицето на Гала, нейната коса, устни и тяло, са боядисани в естествени цветове. Цялата композиция омайва зрителя. Създава впечатление за движение на кръговете. Сякаш Галатея се върти с помощта на всеки един жив атом.
Използвани материали: PDP
