„Ти си Вселената, която изживява себе си.“ /Алън Уотс/ 12 юни – 1 юли 2025
„Ego Death“ е четиринадесетата самостоятелна изложба на Явор Боянов и първата, в която художникът се обръща към изцяло абстрактната живопис. Вдъхновен от психеделичната ера на 60-те и 70-те години на XX в. и идеите за разширяване на съзнанието и вътрешно прозрение, Боянов създава серия от картини, подписани с псевдонима Psychonaut.
Изложбата „Ego Death“ представлява финалната част от неофициална трилогия, в която две предходни експозиции – „Еонът на Постартиста“ (2018) и „Плътта, или абсурдното съществуване на неосъзнатите парчета месо“ (2024) – разглеждат противоположни полюси на човешкия опит: духовното пробуждане и телесната деградация. Ако „Еонът“ въвежда фигурата на Свещеното дете като проводник на трансцендентност, а създанията в „Плътта“ символизират загубата на духа, то „Ego Death“ довежда тази опозиция до пълно разтваряне – чрез отказ от конкретни образи, наратив и дори идентичност.
В центъра на изложбата стои абстрактна същност без тяло и без лице, условно наречена Психонавта, чието присъствие не е визуализирано, но е осезаемо. Той не е персонаж в самите картини, а онзи, който ги е видял, преживял и оставил следа от това пътуване. Така авторът изцяло изчезва зад своя псевдоним – не като акт на маскиране, а като дистанциране от авторството в традиционния му смисъл. Психонавтът е регистратор на вътрешни пейзажи, преминаващ през разпад на егото. Той е чиста осъзнатост, която се носи сред експлозии от форми, цветове и фрагменти от непознатото.
Картините в изложбата „Ego Death“ представят едно пътуване без начало и край, опитвайки се да предадат пулса на трансформацията.
***
Его смъртта е състояние на пълна загуба на усещането за индивидуалност и отделеност, при което границите между „аз“ и външния свят се разпадат. Описва се като трансцендентно преживяване, в което обичайните концепции за идентичност, време и пространство се размиват. В този процес човек може да изпита чувство на сливане с цялото съществуване, усещане за безкраен мир и осъзнаване на взаимосвързаността на всичко. Его смъртта може да бъде предизвикана чрез медитация, духовни практики, психеделици или екстремни житейски обстоятелства и често води до дълбока вътрешна трансформация.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В тъмното сияние на вътрешния космос познатото губи своите очертания. Реалността се разсейва като утринна мъгла. Времето се вие плавно като дим, а пространството вибрира подобно на нежна струна. Персонажите и сюжетите се превръщат в мелодия от причудливи форми и контрастни багри.
Психонавтът е отражение – на теб, на мен, на всичко и на нищо. Неговият път не е права линия, а движение в цикли – танц на преобразяването.
Крехката черупка на егото се пропуква, за да се освободиш от илюзиите и да се разкрие истинската ти същност. В този момент осъзнаваш, че си неразделна част от безкрайното Цяло – дишащо, пулсиращо, движещо се в ритъма на светлината и мрака – където личното е отблясък на универсалната енергия и взаимосвързаност.
Всичко, което си мислил, че си, се разтваря и откриваш, че винаги си бил това, което Е.
Дишай, наблюдавай, почувствай.
Бъди.
ॐ
Посвещавам тази изложба в памет на моя незабравим учител и приятел Марин Подмолов.
