17-тото издание на „АРТ ПОЗИТИВ“ обедини 26 автора на визуални и пластични изкуства на тема „Розово“ в Галерия Капана, Пловдив. „АРТ ПОЗИТИВ“ се реализира от Сдружение „Изкуство днес“. От първото издание през 2004 година, до днес, сдружението представя автори работещи в Пловдив. Проектът започва на тема „АРТ ПОЗИТИВ“, но темата остава и като заглавие- позитивизъм, без наивитет на фона на една не „розова“ действителност.
„РОЗОВО“ е поставен като идеен и пластичен проблем пред автори, които да създадат своите произведения обвързани с една начална стъпка, а именно присъствие на РОЗОВО или идея за РОЗОВО.
Груповите изложби на творци с различни творчески търсения, използващи различни изразни средства, тематично обединени в едно изложбено пространство, винаги са шанс за вълнуващо приключение в света на съвременното изкуство. Извън границите на академичното мислене и приложение, фокусирани в актуалните посоки и съвременни стилове, пред авторите се разкриват безброй възможности за комуникация и докосване до публиката.
Розовият цвят е призив за любов и нежност, за отдаване и приемане. Чувствен, еротичен, женски, детски, цветът е силно обременен с история и символика, трудно е да се разчупи неговия периметър и да излезе от рамките, в които отдавна е поставен. Днес, вариантите от форми и идеи за изразяване са почти безкрайни. Факт, който все повече интригува и провокира мисълта, както на творците така и на публиката.
Изложбата е разположена на двата етажа на галерията, като още при влизане „Розовото“ те обхваща и потъваш в непозната розова реалност. Приканващите розови улични лампи по ул. “Райко Даскалов“- инсталация на Иван Иван и розовите хайку стиховете по колоните в галерията на Ангел Стойчев допълнително обогатяват и пространството и изживяването.
„Барби отново е тук, но Пловдив е глух…“ Ангел Стойчев, хайку.
Забавно е да се осмисля, но авторовата идея не подчертава липсата на заинтересованост на пловдивчани относно най-скорошните световни събития, а отричането на стереотипите и силиконовите кукли.
Здравка Рубин „Цветя, поднесени от робот“ 20/20/40, дърво, полиуретан, led лампи. „Откъснати за букети, цветята вече не са живи. Те са обект за демонстрация на чувства. В света на работите няма цветя и чувства, но те наподобяват човешките действия- материализират обекти“. Здравка Рубин
Какво друго може да поднесе един робот, освен нещо изкуствено. Нещо не изстрадано и не осмислено, не заредено с енергия, а генерирано с код. Безспорно, изкуственият интелект ни завладява, поднася ни галантно своя букет, но този букет няма благоухаен мирис. Не е вдъхната частица живот или божественост. В същината на изкуството са чувствата и реалните човешки емоции намерили превъплъщение под някаква форма в пространството.
Надя Генова „Натюрморт“ акрилни бои на платно. „Страст, възбуда, еуфория- някои от състоянията, които може да предизвика актът на пазаруване. Количката в супермаркетите е символ на това действие. „И те запазарували щастливо“- парафраза на финалните думи „… и те заживели щастливо“. Надя Генова“
Достоверна е картината, факт от жестоката действителност. Многоцветната, хаотично разпръсната композиция, пресъздава усещането за еуфория и буря от емоции. Екстаза от пазаруването, заменящ липсата на екстаз или щастие от самото съществуване в материалния свят. Емоционално или романтично незадоволеният индивид в търсене на бързи и лесни материални задоволства, които поне временно да утешат копнеещата му душа.
Антония Костова „Розово/Черно“ инсталация. „Представата дали действителността е оптимистично розова обикновено е скрита и се защитава с песимистична черна изява. И обратно- ако вътре е черно, желанието да е оптимистично, се рамкира в розово. Действителността е сбор от противоположности. Съзнанието и възприятията на нас- хората, са в единия или другия полюс- или вътрешното черно е облечено в розово, или скритото розово е рамкирано в черно. За да защити същността си, егото избира позова или черна опаковка и тя обикновено го показва в неговата противоположност.“ Антония Костова
Осман Юсеинов „Измерение в Розово“, инсталация. „Измерение в „Розово“ е инсталация, вдъхновена от мистиката на розовия цвят. Мистика, която омайва и заслепява зрителя с мекотата и сладостта на цвета си. Розовият цвят, със силата си да омекотява и изкривява реалността, се превръща в цвят, силно влияещ на подсъзнанието и психиката на човека. Но доколко Розовото може да манипулира реалността и реалния живот, до колко може да промие тъгата и несправедливостта на не много розовия свят? Зрителите могат да се докоснат до преживяване на контраста и сблъсъка на Розовото измерение с реалността. Осман Юсеинов“
Мич Брезунек „Триумфът на емпатията“ 129х96, масло върху платно. „Емпатията, често описвана като способността да се поставиш на мястото на другите, е основна човешка черта, която благоприятства между-личностното разбиране и комуникация. Емпатията обаче не е монолитна способност. Тя всъщност се проявява в различни форми, като например способността да усещаш емоциите на друг човек. Когато някой чувства болка, радост, тъга или страх, човек със силна способност на емоционална емпатия може да изпита подобна на неговата емоция и същевременно да има пулс да помогне или облекчи дадения човек. Във време на международни войни и дезинформираност, непоследователните политически конфликти контролират нашите емоции. Страданието на народите във войната и геноцида, извършен над тях, ни разкриват невидимата болка на съпричастността- сърца разбити от страх.“ Мич Брезунек
