Страшни били сънищата на Франц Кафка / 1883 – 1924/. Но той е едва ли е сънувал, че някой ден всеки ще може да прочете не само неговите разкази и романи, но и писмата и дневниците му. Последното му желание било : “всичко, без изключение, освен петте, публикувани вече книги, да бъдат изгорени след смъртта ми!” Това поискал от своя приятел Макс Брод. Сега е безпредметно да съдим дали Брод е постъпил правилно, като не изпълнил желанието на писателя и издал цялото му ръкописно наследство. Работата е отдавна приключена: четвърт век след смъртта на Кафка, всичко, в т.ч. писмата и дневниците, е вече отпечатано.
В наше време изследователите на писателя ползват книгата на Густав Яноух, музикант и литератор от Прага, приятел на Кафка, от която сега ви предлагаме тези откъси.
Франц Кафка / 1883 – 1924/
НЕПОЗНАТИ ФРАГМЕНТИ ОТ КАФКА, СЪБРАНИ ОТ ГУСТАВ ЯНОУХ
Във вашите стихове /в писмо до Г. Яноух/ има премного шум. Това е типично за младостта, когато човек има излишък от сили.Този шум, макар и прекрасен, все пак е далече от истинското изкуство.Защото шумът по принцип намалява изразителността. Но аз не се считам за критик. Не мога да се превъплътя в някой друг, а след това отново да се върна към себе си и да определя с точност разстоянието между двамата. Да, аз не съм критик! Аз съм само зрител…
Светлината разсейва. Тя отвлича от мрака, от вътрешния мир. Добре е, когато светлината вземе връх над човека. Ако не съществуваха тези страшни безсънни нощи, едва ли щях да напиша и ред. Непрестанно мисля и осъзнавам своето мрачно, самотно заточение…
Всъщност поетът е доста по- малък и слаб от обикновените хора. Може би затова той по- остро и осезаемо от тях усеща тежестта на земното си битие. За артиста творчеството е страдание. Той съвсем не е някакъв исполин, по- скоро е нещо като пъстра птица, затворена в клетката на екзистенцията. А аз съм една съвсем некрасива птица, просто…гарга!
Сънищата свалят булото от действителността, с която не може да се сравни нито едно видение. Мисля, че в това е ужасът на живота, а също и силата и могъществото на Изкуството…
Повечето от съвременните книги са еднодневки. Те са само слабо отражение на живота, на днешния ден. Те твърде бързо изгасват. По- добре е да се четат старите книги – класиците, Гьоте. Старото веднага разкрива своята искрена, съкровена същност – Дълговечността. Новото е преходно. Днес може да ни се стори прекрасно,а утре – да го видим като нещо нелепо,ненужно. Всъщност такъв е пътят на литературата…
Добрият актьор трябва да бъде подчертано театрален. Неговите чувства и техния израз трябва да бъдат непременно силни, доста по- силни от чувствата и от начина, по който би ги изразил зрителят, за да могат да постигнат необходимото въздействие от сцената. И за да може театърът да въздейства върху живота – да бъде по- силен, по- интензивен от обкиновения живот. Такъв е законът на привличането. Защото когато стреляш нали се целиш малко по- високо от целта?
Всичко на този свят е борба. Заслужава да живее и да обича само този,който всеки ден отива да се бори за живота и за любовта, казваше великият Гьоте. А Гьоте е казал почти всичко, което се отнася до нас, хората. Затова нека да го четем и препрочитаме…
Вие искате да ви дам съвет, но аз мисля,че съм по- скоро лош съветник. Да дам съвет, за мен винаги означава да предам. Защото вески съвет е страхливо отстъпление пред бъдещето, което е пробен камък на нашето настояще. Мисля, че само човек с неособено чиста съвест може да се страхува от тази проверка – човек, който не изпълнява задачите на своето време. Но кой може да знае точно каква е неговата задача? Никой! Ето защо: всеки от нас има нечиста съвест, от която, разбира се, му се иска да избяга, като заспи колкото може по- бързо.
Индийската религия ме привлича силно, но в същото време ме и отблъсква. В нея има нещо привличащо, подобно на опиума,но е и страшна. Всички тези йоги и магьосници са покорявали естествения живот, но са правели това не с пламенна любов към свободата, а с една мълчалива, ледена ненавист към живота. Мисля,че изворът на индийските религиозни учения е по- скоро песимистичен.
Шопенхауер е преди всичко майстор на езика. Това определя неговото мислене. Той трябва да бъде четен, но не заради философията му, а единствено заради езика…
Няма приказки без кръв.Всяка приказка извира от глъбините на човешкия страх, от кръвта. Това сродява всички приказки по света. Само външната обвивка ги различава. В северните приказки фантазията не е толкова богата като в приказките на африканските племена, но мисля, че зърното, дълбочината на тъгата навсякъде е еднаква.
Убеден съм, че повечето хора съвсем не са зли. Те постъпват зле и си навличат разни вини, защото говорят и действат често пъти, без да се замислят за последствията. Тъй наречените лоши хора са по- скоро лунатици, отколкото истински злодеи.
За здравия човек животът е едно неосъзнато бягство, което той не иска да признае дори пред себе си. Бягството от мисълта, един ден – рано или късно – той ще умре. Болестта е винаги напомняне за смъртта и заедно с това – проверка на силите. Ето защо: болката, болестта, страданието са най- важните извори на религиозността…
Обикновено пресата не служи на истината. Истината е едно от малкото ценни неща, от истинските неща в човешкия живот,които могат да бъдат купени с пари. Хората я получават като подарък, както се получава красотата или любовта. А вестниците са стока, с която се търгува…
Историята се създава от грешките и героизма на всеки от нас, дори и в най- незначителния момент. Ако хвърлим камък в реката, ще се появят кръгове. Но за съжаление, повечето от нас живеят без мисълта и съзнанието за свръхиндивидуална отговорност и това е причината за всички наши нещастия.
Поетите само се мъчат с поезията си да подменят очите на хората и да променят по някакъв начин действителността. За всяка държава поетите са враждебни, ненужни елементи и когато може тя ги потиска и унищожава. Те искат промяна, докато държавата и всичките й предани слуги, министри, чиновници,депутати и други подобни в никакъв случай не искат тя да се променя…
Формата не е израз, а само стръв, вход, врата, път към съдържанието. Ако формата все пак ни въздейства,ще успеем непременно да открием и скрития заден план.
Колкото по- остарява човек, толкова повече се открива неговия кръгозор. Но затова пък жизнените му възможности намаляват с всеки изминат ден. Докато накрая от него остане само един поглед, само едно издишване. В този момент, ние оглеждаме целия си живот. За първи и за последен път..
Не се срамувайте да четете криминални книги. Всъщност и “Престъпление и наказание” на Достоевски, и “Хамлет” на Шекспир са криминални съчинения. Действието в тях се основава върху тайна, която постепенно се разкрива. Но има ли на този свят по- голяма тайна от Истината?
Изкуството е само път за търсене на Истината.
Истината е това, което е нужно на всеки от нас, за да съществува. Тя не може да се получи даром или да се заплати. Всеки трябва непрекъснато да я ражда сам, в противен случай – ще загине. Защото живот без истина няма. Може би истината е самият живот.
Лйжата често пъти е израз на страх от това, което може да ни каже Нейно Величество Истината. Това е проекция на нашето собствено нищожество, на нашия грях, на всичко онова , от което се страхуваме.
Всеки осъден иска да получи отсрочка за своята присъда.
Истинската реалност почти винаги е нереално. Обърнете внимание на прелестната яснота, на чистотата и правдивостта на китайската гравюра върху дърво. Ех, ако можеше да се говори така…
Изкуството е като огледало и понякога избързва като часовник. Вземете например, Пикасо. Той първи отбеляза уродствата, които още не са исмислени от нашето съзнание.
Този, който не е успял да познае цялата пълнота на живота,той не изпитва страх от смъртта. Защото страхът от смъртта е само резултат от несъществуващия живот.
Подбор и превод от английски: Огнян СТАМБОЛИЕВ
