„Ловецът на нацисти“ е дебютен спектакъл на Джорджо Галионе и Ремо Джироне базиран по книгите на Симон Визентал. Драматична постановка вдъхновена от посланието на Визентал да се съхрани споменът за един от най-трагичните периоди в човешката история, така че никога да не се повтори. На 16. 07. 2022 шумно аплодиран от публиката „Ловецът на нацисти“ закри фестивала Campania Teatro Festival 2022 г., Италия.
Десетки кутии, върху всяка от които виждаме малка снимка на непознато лице, подсказвайки ни, че кутията съдържа информация за въпросния човек. В центъра на сцената стои бюро с четири чекмеджета, в които, ще научим съвсем скоро, се пазят ценни документи. Встрани от бюрото е сложена маса, върху която пък лежат две книги без заглавия и може би точно заради това сякаш привличат още по-силно вниманието, приканвайки зрителя да ги разлисти, да открие тайните им. На заден план, или по-скоро на своеобразната стена са прикрепени с карфици правоъгълни снимки на човешки очи, напомнящи колекция пеперуди. Висяща в ъгъла виждаме внушителна униформа, която и до днес изпълва мнозина със страх и ужас. Униформата, принадлежала на войници и офицери от Вермахта на нацистка Германия през Втората световна война.
Намираме се пред стая, което изглежда като офис, архив и музей едновременно. Сценографията е изпипана до най-малкия детайл и перфектно предава идеята за това, което ни предстои да видим.
Няколко минути по-късно, с онази бавна крачка, присъща на човек, който усеща, че е дошъл моментът да се оттегли, на сцената излиза възрастен мъж. Побеляла коса, очи, пълни с болка, в които обаче още блести решителност и една необяснима сила. Придърпва стола си към публиката и сяда. Съвсем скоро ще научим причината за енигматичното му изражение с нотки на гняв, тъга и мъничко задоволство.
Така започва последната вечер на фестивала Campania Teatro Festival 2022 г., с абсолютен дебют за „Ловецът на нацисти“.
Едно историческо разследване, което оживява на сцената, благодарение на безупречната интерпретация на Ремо Джироне в ролята на Симон Визентал, еврейски инженер, оцелял в пет концлагера, който посвещава остатъка от живота си на това да открие и приведе под отговорност нацистките военнопрестъпници. Спектакълът, режисиран от Джорджо Галионе, е базиран на книгите на Визентал и е своеобразен опит да се съхрани споменът за един от най-трагичните периоди в човешката история, така че никога да не се повтори.
Разказът от първо лице започва в последния работен ден на Визентал в Еврейския център за документация, основан във Виена от него самия. Така от височината на неголямата сцена Джироне /Визентал ни доверява малка част от историите и по-запомнящите се епизоди 58 години работа, която включва разследвания, шпионаж и преследвания, преплитащи се с живота на повече от 11 милиона жертви.
Публиката е разпределена в полузатворено пространство, създавайки усещането за интимност, за съучастничество. Актьорът е сам на сцената, заобиколен единствено от различни предмети, които съдържат доказателства за достоверността на разказаните истории. Зрителят заема основната роля в историята – от него зависи да не забравя жертвите на онова, което историята днес нарича еврейски геноцид.
Една история остава жива за дълго, само когато емоциите на разказвача се предават на слушателите. Точно това е и идеята на спектакъла. Така, седнал пред своята публиката, с характерното за еврейската религия убеждение, че човек е жив, докато има кой да го помни, Визентал се превръща в гласа на хиляди жертви, търсейки отговор на въпроса „как се раждат злото и безчовечността“. В стремежа си към справедливост, не към отмъщение „Еврейският Джеймс Бонд“, както иронично го наричат, е предал на властите повече от 1000 нацистки престъпници, включително човека, който арестува Ане Франк, командири и подофицери от лагерите.
Но едно писмо, пазено с много любов между страниците на овехтяла книга, се превръща в може би най-значимия елемент, символи на труда на Визентал. Писмото на малката Сара, една от многото жертви на Холокоста, която отправя простичко, но изключително значимо послание не само към оцелелите, но и към следващите поколения. Молба, осмислила цялото съществуване на Визентал и която актьорът ще отправи на публиката в края на спектакъла: „Никога не забравяйте, вярвам във вас!“
Противно на това, което може да се очаква, представлението не е никак статично, напротив, в много кратките моменти на гняв, в емоцията пред всеки ужасяващ спомен, когато Визентал / Джироне ни показва затворническия си номер, татуиран на ръката му, в дълга, който чувства да ни убеди, че е от огромно значение да помним тези нечовешки епизоди актьорът трепери, променя тона на гласа си, крачи нервно от единия ъгъл в другия в напразен опит да се успокои. Малко след това с гняв и болка изсипва пред очите на всички чували, пълни с личните вещи на жертвите. На сцената се разпиляват обувки, принадлежали на дечица, брачните халки на хиляди двойки, дрехите на затворниците. Актьорът успява да предаде на публиката гняв, тъга и желание за справедливост. Благодарение и на музиката, която в ключовите моменти сякаш изостря чувствителността на зрителя, емоциите на Визентал се превръщат в споделени емоции.
Затрогващ спектакъл, история, пред която е невъзможно да останете безразлични. Оставя отпечатък и в сърцата на най-младите, въпреки че се чувстват много далеч от онези мрачни времена. Актьорска игра убедителна дотам, че ни накара да повярваме, че самият актьор е живял като затворник и оцелял в концентрационните лагери. Невероятна интерпретация, високо оценена от публиката с шумни овации в края на представлението. Спектакълът без съмнение успява да докосне и завладее всеки със своята автентичност, а на публиката остава една история, която, както би желал самият Визентал, никога няма да забрави.
Снимки: Ремо Джироне в сцена от шоуто – Снимка: Салваторе Пасторе.
Източник: The Black Coffee Италия- официален партньор на Cafe Arte. Прочетете тази статия на Италиански език Il cacciatore di nazisti
