Самостоятелна изложба на Даниела Хаджиева „Ангели и изкушения“ в прекрасното пространство на Art Gallery 158 в сърцето на София. Откриване на 4 ноември до 11 ноември 2025 г.
С новата си изложба „Ангели и изкушения“ художничката ни подканва към мистично пътешествие над оскъдното ни битие и нежно, поетично разсъждение за присъствието на ангелите пазители, успоредно с нашите житейски изкушения, копнежи и любопитство.
Даниела е родена в град Варна. Работи и живее в София. Завършва Националната гимназия за изящни изкуства „Илия Петров“ както и Националната художествена академия в София 1998г., със специалност стенопис.
Следват няколко години на работа с графичен дизайн и компютърна графика. През 2007г. открива първата си самостоятелна изложба в родния град Варна. До 2020г., следват още 6 самостоятелни изложби в галерии в София, както и Градската художествена галерия в Дупница, Банкя, „Къщата на София“, галерия „Гешов”, София арт-кино център G-8. Взима участия в международни изложби в Лондон, Истанбул, Атина.
През 2017 г. поради нейния стил и теми, Даниела е избрана да представлява България на международна арт среща на ЮНЕСКО в Малта. Художничката работи там по темата “Мостове между нации и култури”. Нейните творби са представени на няколко изложби, организирани от ЮНЕСКО в Малта и Брюксел. Получава почетен диплом като артист за мир и обединяване на културите от ЮНЕСКО.
Българската телевизия я представи като част от програмата „Изкуството – сега, тогава и завинаги“, която записва български художници с интересен стил.
„Живописта на Даниела Хаджиева, е в диалог с иконографията и със сецесионния стил едновременно. Особено впечатлява умението на авторката да се внуши лекота и динамика в изображението. Ангелските образи на Даниела са цялостни и мълчаливи, асиметрични на оскъдното ни битие, на разривите ни, на географската ни ощетеност, на блокираната хуманност. Би било най-добре да отворят пролуки в съзнанието ни. Да си спомним.” Споделя кураторката Валентина Маринова
„Иска ми се работите ми да са като поетични модерни икони, като романтични бягства, да носят усещане за проблясване на светлината и празнична лекота. Харесвам ми идеята за пътя по непознати земи, както географски така и през времето и слоевете на пространството, космично. В натюрмортите ми това желание за пътуване се опитвам да пресъздам, чрез динамиката на композициите и усещането за носене по вятъра. Наричам ги “Балкански фюжън” с копнеж по романтиката на Балканите.“ Д.Х.
