Какво се случва в главата на един луд? Какви са неговите мисли, какво ги предизвиква? И наистина ли е възможно понякога лудостта да се поражда от любов?
Един крал, един шут, един слуга, един граф и един фалшив луд ще се опитат да отговорят на тези и много други въпроси за живота. И кой знае, може би там, потънали в техните мисли, и ние от публиката ще намерим своите отговори.
Трагедията Крал Лир е сред най-емблематичните произведения на Шекспир, отличаваща се със сюжет, изпълнен с болка и мъдрост, където въпреки всичко любовта тържествува, по свой начин. Това е шедьовър, който да се изживее, не само да се види и точно такава е идеята на последната вечер на фестивала Campania Teatro Festival 2023 – да ни накара да изживеем и прегърнем всички емоции, които театърът ни подарява.
Един суетен крал и в същото време баща, който обожава дъщерите си и желае да бъде обожаван от тях, решава да ги изпита, за да разбере коя от трите го обича най-много.
Така, преди да абдикира от престола, той решава да раздели царството си между толкова обичаните дъщери, но пропорционално на любовта, която те биха му показали. Двете по-големи дъщери се заклеват в огромна привързаност към него, за съжаление фалшива, докато най-малката, любимката на Лир, Корделия, отказва да участва в състезанието, запазвайки мълчание. Корделия твърди, че не може да намери думи, за да изрази любовта си към баща си, но кралят не иска да чуе. Заслепен от ярост, Лир решава да се отрече от Корделия, разделяйки кралството наполовина между по-големите си дъщери.
И тук се озоваваме по-скоро пред един ранен баща, отколкото пред могъщия крал. Баща, който се чувства предаден от дъщерята, която е обичал повече от всичко друго. Придружаван само от своя придворен шут, който олицетворява бистрия ум, а понякога дори лудостта на самия крал, Лир изпълнен с гняв, размишлява върху собствения си живот.
Шутът с нежно женствено лице, почти като на дете, което толкова много напомня най-малката дъщеря на Лир, се превръща в гласа на разума, който кралят започва до губи.
Големите дъщери бързо започват да показват истинското си лице, накърнявайки баща си с липса на уважение. Оказват се студени и безмилостни, оставяйки краля без подслон в една жестока буря, докато бедният Лир се приближава все повече и повече в лудостта, до която го води липсата на любов.
Неговите спътници обаче не го напускат, заедно с краля останат неговия шут и един стар слуга, за когото всъщност се представя графът на Кент, дегизиран след отстраняването си от кралския двор, защото е заел страната на Корделия. Ето че Лир не е съвсем сам, не е изоставен от всички, продължава да бъде обичан и уважаван, но все още няма очи да го види.
Именно по време на бурята Лир претърпява метаморфоза, осъзнавайки, че болката му не се дължи на външните фактори, а на това, което носи в себе си, на своя гняв, на своята гордост и липса на преценка.
Тази буря е кулминацията на представлението, озлобеният крал разбира тежестта на гордостта, която го води към унищожение.
Но Лир не е единственият, който се бори с болката, породена от семейни проблеми. Сюжетът ни среща и с граф Глостър, чийто незаконен син кара стария благородник да вярва, че неговият законен син Едгар се опитва да го елиминира.
Разяреният баща, повярвал на тази лъжа, решава да убие законния си син. Избягал от дома си, за да се спаси, Едгар се дегизира като просяк, правещ се на луд под самоличността на Том.
Жестоката буря преплита животите на всички и срещата на тези мъже, които любовта към семейството е накарала да страдат толкова много, възвръща разума и кара мъглата от гняв и съмнения да изчезне.
Захвърляйки короната, Лир най-накрая се чувства готов да се покаже слаб, вече не като могъщ крал, а просто като обикновен мъж, несъвършен и крехък баща, човек като всички останали.
Средновековна атмосфера, брилянтно семпла, но много ефектна сценография и костюми, които пренасят публиката в едно разбито кралство, точно каквито са и душите на главните герои. Едно оставено настрана огледало, пред което рано или късно ще застане всеки един като метафора на това да се изправи пред себе си, пред своята болка, своята лудост, но и да изживее своята трансформация.
Необикновена актьорска игра, вълнуваща, затрогваща, от онези, които те държат залепен за стола, внимавайки да не пропуснеш и дума, понякога с отворена уста и широко отворени очи, защото всеки диалог или монолог е пълен със скъпоценни мисли, с мъдрост, скрита зад лудостта на героите, която актьорите успяват да предадат по един невероятно естествен начин.
За разлика от трагедията на Шекспир, пиесата завършва с частта, в която баща и дъщеря се събират отново, прощават си и си обещават да се грижат един за друг, без никога повече да позволяват на гордостта да се изпречи на пътя им. Точно както по-рано са се намерили графът на Глостър и неговият любим син Едгар. За финал възтържествува любовта, семейството, онази неразривна връзка, която завинаги свързва родители и деца.
И макар да знаем, че в оригиналния сюжет историите на главните герои продължават, ние решаваме да спрем дотук, на върха на тяхното щастие, защото искаме да ги запомним точно така, с усмивка, със сълзи от щастието, че са се намерили отново. И може би точно това е заключението, от което се нуждаем, такова, което ни връща надеждата, обещавайки ни, че има лек за всяка болка.
TheBlackCoffee.eu Official partner of Cafe Arte
