Венцислав Занков представя своята нова самостоятелна изложба „ТРЕНИРОВКИ“ в HOSTGALLERY, която разкрива изключително интересна и различна посока в творчеството му. Откриването е на 1-ви май (сряда) от 18:00 ч., с въведение от проф. Боян Манчев д.н.
Венцислав Занков представя „неочакван завой и изход“ от традиционните за него през последните десетилетия дейности в областта на живописта и скулптурата, като опити за намеса и като коментар на „социалното“.
Озаглавената изложба „ТРЕНИРОВКИ“ – „Изходи:- упражнения 2024″ разкрива нов път, по който един скулптор е използвал дигитални технологии в свободното си време, в два етапа – изследователски и творчески.
Експозицията се опира на възможностите на цифровизацията за нестандартно създаване на произведения на изкуството – двуизмерни и триизмерни, като съдържа две серии творби: „Упражнения за лява ръка“ – дигитална фотография без обектив и „Упражнения за дясна ръка“ – обемни 3D проекти за водопади и архитектурни/скулптурни обекти.
Заедно с това ще видим и една компютърна визуализация – 360˚ анимация във видео формат на структури на тема „Някъде в пустинята на Катар“.
„Като записи на времето Проектът касае взаимоотношението между физическото движение като човешки жест, създаващ и ритъм и хаос, и неговото материализиране в образ и в обект чрез дигиталните технологии във физическа и/или симулирана реалност. Изследва една от възможностите да се кондензира време като се запечата в единен пластичен образ, при който психологическото въздействие като краен резултат няма нищо общо с прихванатите отделни емоционални състояния.“ – споделя Занков.
Серията „Упражнения за лява ръка“ съдържа дигитална фотография без обектив – 22 движения времево отразени като статичен образ. 22 времеви записа, като абстрактна графика.
Серията „Упражнения за дясна ръка“ показва обемни 3D проекти за водопади и архитектурни/скулптурни обекти за публично или открито пространство, изразяващи се в 3D принт на 10 запечатани мимолетни жеста, създаващи хаос, който през дигиталните технологии се преобразува в пластичен конструкт и обект, способен в променен мащаб активно да присъства в градска среда или в пустиня.
В изложбата е включен и не показван автопортрет, наречен „100 пъти“ (от 2013 г.), който представя единичен дигитален образ на Занков събран от 100 дни. Наслагване на моменти в образ, който материализира като обобщава и събира изминато време (в случая 100 дни) в едно цяло, в което спецификата на момента се претопява в общата тенденция и състояние на обработения период време. Показва се конкретния резултат, който може да се тълкува като автопортрет на сто дни лицето на Венцислав Занков или като портрет на 100 дни време.