Зад кулисите сме на генералната репетиция на „Аида”, на Античният театър в град Пловдив. По традиция всяка година „Opera Open” се закрива с „Аида” от Верди, но въпреки енергичната работа и еуфорията около последната репетиция за сезона, успяхме да си откраднем точно пет минутки, за да вземем интервю от директора на Държавна Опера Пловдив Нина Найденова.
„Opera Open” не завладя само пловдивската публика, но гости присъстват от цялата страна и чужбина. Мултижанрова платформа, която възбуди любопитството и отвори сетивата на преоткриващата я публика. Прелъстена от непознатото, неусетно погълната от мелодията, загубена в пространствено-времевия параметър, разгръщаща емоционалното си развитие на фона на музикалното произведение, публиката е пленник…
Г-жо Найденова, кога и как се роди „Opera Open”
Това е шестото издание на „Opera Open”, което е наследник на един дългогодишен фестивал, който се нарича „Верди фестивал“, основан от дългогодишният директор и доайен на Опера Пловдив Борислав Иванов. Идвайки с моя екип в Пловдив, поемайки щафетата, трябваше да направим така, че да се отворим за различната публика, имахме много по-смели проекти, затова потърсихме нашата платформа за изразяване и послание на публика от различни поколения, от различни националности, с различни мирогледи и решихме, че няма нищо по-подходящо да покажем, че сме „отворени“ за различните жанрове и различната публика. Не сме почитатели на англоезичните наименования, но знаейки, че вече ще бъдем Европейска столица на културата, ни се стори, че „Opera Open“ ще отговори на тази идея за разгръщане и приобщаване на различното. Така, че това, което сме заложили като идея преди шест години, в момента се радва на изключителен прием от публиката.
За кое представление билетите се продадоха най-бързо? „Орфей и Евридика” ли препълни Античния театър?
Да, което е един феномен, който трябва според мен трябва да бъде изследван как това се случва. Попринцип „Орфей и Евридика” е барокова опера, написана стотици години назад и обикновено тя има много камерна публика от специалисти, от почитатели на бароковата музика. Всъщност начина по който я представи режисьора на спектакъла Стефано Пода, направи така, че билетите да свършват месеци преди това и да имаме няколко поредни спектакъла на „Орфей и Евридика” с препълнена аудитория на Античния театър и извънредни дати. Тоест над седем хиляди човека за три дена гледаха барокова опера, което е феномен за тези географски ширини.
Според Вас на какво се дължи огромният интерес, огромният успех на проекта? Смятате ли, че публиката е жадна за нещо повече от комерсиалното?
Няма да скрия факта и ще кажа, че ние положихме доста усилия да се борим със субкултурата и доста усилия да се борим със самите себе си и своя собствен академизъм.
Изпитвате ли удовлетворение от факта, че изкарахте младите хора от клубовете в събота вечер, и ги накарахте да слушат опера?
Прекрасен въпрос! И… да, вълнувам се много като ми го задавате. За това помогна и много и концерти, които правихме с рок музиканти, с джаз и поп певци, но най-вече с идеята за това, че изкуството трябва да диша с ритъма на днес. Тоест изкарахме операта от нейната историческа тежест, с тежките декори и заложихме на театъра, който вълнува, на театъра който впечатлява… и да…много съм горда(смее се)….много съм горда от това, че имаме много млада публика…
Кой е най-големият успех, който постигнахте до тук? Какво лично Вас, Ви радва най-много?
Най-много ни радва вярата на публиката в нас и това, че пловдивската публика стои зад гърба ни, това се усеща. Радва ни това, че ние придобихме едно творческо самочувствие от работата с големите имена, с големите проекти, и сега можем много по-смело да търсим онова изкуство, което ни определя като опера със собствен профил. И не на последно място се радвам затова, че всички колеги се обединяват около идеята да създават изкуството „заедно” което е мотото на Пловдив 2019, и да изпитват удовлетворение от това.
Кои бяха най-честите проблеми, с които се сблъсквахте по време на работа?
За нас най-вече беше ентусиазмът и вдъхновението да се съизмерваме с най-големите артисти, които не биха дошли в Пловдив, ако ние нямахме нивото, с което да работим на една сцена заедно с тях. А проблемът си е много отдавна и няма как да не ни притеснява- това е липсата на собствена сграда, липсата на достатъчно репетиционни зали и възможността да работим професионално и спокойно, което въобще не е маловажно…имаме дълъг работен ден поради липсата на зали, някои от службите работят почти денонощно, до четири, пет сутринта, за да свършат работа, която, ако имахме зала и сцена, щеше да е свършена за доста по-малко часове.
Има ли нещо което бихте искали да кажете или споделите Вие?
Искам да благодаря на целия екип, с който направихме този фестивал силен и важен – не само на географската карта на България, но и на Европа, и за труда на абсолютно всички музиканти, артисти , технически служби, които наистина направиха чудеса за пет години този театър да бъде водещ и да бъде не само театър с представление, а театър с послание и с мисли, които да буди в своята публика.
Утре е последната вечер от фестивала. Какво да очакваме за в бъдеще?
Започваме много скоро нашия сезон с най-прекрасната комична опера, която Верди е написал, тя е „Фалстаф” по Шекспир. Тя разказва, за едни весели жени които се забавляват с едни невероятни комедийни ситуации. Ще участват едни от най-добрите български имена, които пеят по световните сцени в момента; с Кирил Манолов; с Мариана Пенчева която пее в „Ла Скала”; с всички солисти на Опера Пловдив, които са прекрасни млади хора и с невероятния диригент Павел Балев, който е наша гордост, дългогодишен диригент на Баден-Баден. Откриваме сезона на 28 септември в ДК „Борис Христов”.
Снимки: Държавна Опера Пловдив
