Кристин дьо Пизан е една от най-забележителните писателки от Средновековието, която е известна с пионерските си творби за жените.
Кристин дьо Пизан е родена през 1364 г. във Венеция, Италия. Останала вдовица, тя се заема да пише, за да се издържа. Първите й стихотворения били балади за изгубената любов, написани в памет на съпруга й. Любовните стихове срещнат успех и тя продължава да пише. В своите прозаични творби тя набляга върху женския героизъм и интелект.
Френската писателка се счита за една от първите жени с феминистки убеждения. Баща й- Томазо дьо Пицано е бил придворният астролог на краля на Франция Чарлз V. Де Пизан се присъединява към баща си във Франция на млада възраст, и той се грижи за нейното образование. Изучавайки различни теми, тя придобива познания по гръцки и латински. Кристин имала достъп до обширна библиотека, което й позволило да се задълбочава в произведенията на светската и художествена литература. На разположение са й били водещи за времето си научни и философски произведения. Около 15-годишна възраст писателката се омъжва за Етиен дю Кастел, член на френския съд. Той много подкрепял нейния интерес към писането и всички други интелектуални занимания. Двойката имала три деца, преди трагичната смърт на съпруга й през 1389 г. Според някои сведения той умира след като се заразява с чума.
След смъртта на съпруга си, Кристин дьо Пизан използва писането, като начин да издържа семейството си. Трябвало е да се грижи за децата си, за майка си и племенницата си. Баща й почива през 1386 г., оставяйки зад себе си известен дълг и прекратявайки връзката на семейството с френската монархия. Въпреки, че е имала предложения да се присъедини към кралските дворове на Англия и Италия, Кристин решава да остане във Франция. С подкрепата на висшестоящи персони, дьо Пизан пише биографията на крал Чарлз V „Le Livre des fais et bonnes meurs du sage roy Charles V” („Книга на делата и добрите нрави на мъдрия Крал Чарлз V ”). Биографията е била публикувана през 1404 г., и е съдържала снимка от първа ръка на Чарлз V и неговия двор. Била е изключително популярна със своята поезия, която понякога отразявала скръбта от смъртта на съпруга й.
В съвремието обаче, Кристин дьо Пизан е най-добре позната с революционните си произведения за жените. В „Epistre au dieu d’amour” („Послание към бога на любовта” 1399) тя изследва положението на жените в обществото, и критикува тогавашното им пошло изобразяване в литературата. С „La cité des dames” („Градът на дамите” 1405), който се счита за един от първите феминистки текстове, тя профилира водещи женски фигури от историята, и усъвършенства идеята за равенството между половете. Защитава жените, техните възможности и добродетели, произведението е важен феминистки аргумент срещу мизогинистката мъжка писменост на деня. Тя продължава да отстоява правата на жените в „Le livre du trésor de la cité des dames” („Книгата за съкровищата на града на дамите” 1405). Книгата има структура от три части. Първият раздел представя трите добродетели – разумът, уважението и справедливостта- които са в същността на жените. След това разказва историите на различни дами, известни на обществото с политически, военни постижения и благоразумие. Вторият раздел включва дами, които демонстрират добродетелно поведение, а третият раздел включва дискусии на различни свети жени, включително Мария-Магдалена, Света Екатерина и други. Класифицира ролите на жените в средновековното общество, и създава колекция от морални инструкции за жени в различните социални сфери. И двете феминистки книги, по-късно са преведени на английски език. Творбите й разкриват нейната забележителна широта на знания, провокират обществото и са основна тема на разговор в светските среди. В началото на XV век, Кристин де Пизан става първата феминистка философ, която прави смел призив за адекватно отношение към жените и женско образование.
Ходът на живота на Кристин е променен от Стогодишната война, и политическия и военен сблъсък между Франция и Англия. Тя решава да влезе в метох, разположен в Поаси, Франция. Пише малко докато е в манастира. През 1429 г. пише произведение, за възхвала на Жана д’Арк. Това се оказва нейният окончателен принос към литературата. Кристин дьо Пизан умира в метоха около 1430 г.
През следващия век последователки на феминизма, съставят дълги списъци на смели и умни жени с неоспорими постижения, като убеждавали, че жените ще бъдат интелектуално равни на мъжете, ако им се предостави равен достъп до образование.