„Ефи Брист“- Теодор Фонтане (Германия, 1894-1896)
Романът принадлежи към най-значимите произведения на литературния реализъм в Германия. Публикуван е в две части през 1894/1895 в „Deutsche Rundschau“. Действието се развива в Кесин, Източна Померания. Главната героиня, Ефи Брист е родена и израства в заможно и уважавано семейство в Хоен Кремен. Сюжетът на новелата е семейно-психологически. Книгата разказва историята на млада неопитна дама която влиза в разрес с обществените норми и приключва с трагичен край. Тя опозорява семейството си, отхвърлената от обществото води обречено съществуване изпълнено със самота. Фонтане е бил театрален рецензент и критиката нееднократно е отбелязвала силното въздействие на диалозите и майсторството с което са изградени тези диалози. Пълен с емоционално съдържание роман описващ един делничен, пошъл живот на хора с ограничен кръгозор, прекланящи глава пред обстоятелствата.
„Мадам Бовари“- Гюстав Флобер (Франция,1857)
Тук каквото и да се напише, каже или помисли ще е недостатъчно. Романът е отличен за едно от най-забележимите произведения на френската литература-вечна класика. През 1857 г. Флобер е бил обвинен „за накърнение на обществения и религиозен морал“. Съден и оправдан, едва след това книгата е могла да излезе изцяло заедно с инкриминираните места.
Всяка интелигентна жена осъзнаваща своята посредственост и елементарност се припознава в героинята. И нямаме предвид, че жената е елементарна, напротив, цялата вселенска сложност е събрана в жената, и никой не може да я разбере, дори тя самата не се разбира.
Въпреки, че е продукт на белетристиката, Г-жа Бовари не е мит, не е легенда, не говорим за непреходност на ценности, не се увековечава тривиален провинциален сюжет. Анотацията не е „Мадам Бовари” е крехка и нежна дама, с дълбока емоционалност, която може би се е родила на грешното място в неподходящото време, тя се е раждала много преди 1857г. и продължава да се ражда…
„Любовникът на лейди Чатърли“- Д. Х. Лорънс (Италия, 1928)
Публикувано частно през 1928 г. и отдавна достъпно в чуждестранни издания, първото издание не се появява в Англия, докато издателство „Пингуин“ рискува да го публикува през 1960 г.
Преследвано по Закона за нецензурните публикации от 1959 г., издателството е оправдано след прословут процес, в който много известни автори от деня се явяват като свидетели на защитата.
Това, което остава толкова мощно и толкова необичайно в този роман, е не само честността му относно силата на сексуалната връзка между мъж и жена, но фактът, че дори и в ранните години на 21-ви век, той остава един от малкото романи в английската литературна история, които разглеждат женското сексуално желание. Той изобразява женското преживяване на изключителното удоволствие от добрия секс, нейното апокалиптично разочарование от лошия секс и нейното изпълнение в истинското правене на любов.
Историята се отнася за млада омъжена жена, Констанс (Лейди Чатърли), чийто мъж от висшата класа- Клифърд Чатърли, е парализиран и се оказва импотентен. Нейната сексуална фрустрация я води в афера с пазачът на дивеч, Оливър Мелърс. Романът се отнася до осъзнаването на Констанс, че тя не може да живее само духовно; тя трябва да бъде жива и физически.
„Дона Флор и нейните двама съпрузи“‘- Жоржи Амаду (Бразилия,1966)
Дона Флор, директорка на престижна готварска школа в Баиа, се е омъжвала два пъти. Първия път за Вадиньо, който е ненаситен любовник, известен сред всички барове и публични домове в града. Когато той умира от изтощение, танцувайки до смърт, Флор се омъжва повторно.Но Теодоро, вторият ѝ съпруг, е пълна противоположност на първия. Теодоро е скромен фармацевт, който води безупречен живот. Година след втората сватба, дона Флор намира в брачното си ложе духа на покойния ѝ съпруг, който все още притежава същата сексуална страст от миналото. Дамата ще се изправи пред избора между отхвърлянето на бурните апетити на първия или да остане вярна на втория, или да ги приеме и двамата, тъй като в края на краищата мъртвият също е неин съпруг. Така Флор избира втората възможност, която осигурява порядъка от Теодоро и насладата от Вадиньо. В романа има още една забележителна черта и винаги присъства в творчеството на Амадо – кулинарното изкуство и насладата за сетивата, които те носят, винаги в тясна връзка с еротиката и местната митология.
„Лудориите на лошото момиче“- Марио Варгас Льоса (Аржентина, 2006)
Марио Варгас Льоса, роден на 28 март 1936 г., Арекипа, Перу. Перуански писател, чийто ангажимент към социални промени е очевиден в неговите романи, пиеси и есета. През 1990 г. той е неуспешен кандидат за президент на Перу. Варгас Льоса бе удостоен с Нобелова награда за литература за 2010 г. „за неговата картография на структурите на властта и неговите увлекателни образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида“. Въпреки отличията някои критици твърдят, че става въпрос за модерен препис на „Мадам Бовари“ от Флобер.
Изграждайки майсторско напрежение между комичното и трагичното, Марио Варгас Льоса си играе с реалността и художествената измислица и създава история, в която любовта е необяснима и има хиляди лица, също като лошото момиче. Страст и разминаване, случайност и съдба, болка и удоволствие… Кое е истинското лице на любовтa?
