Елиф Шафак говори на фестивала на „Жените на Света“
На литературен фестивал миналата есен говорител, с когото споделих сцената, каза на публиката, че няма нужда от феминизъм в западните общества, добавяйки: „Америка не е Афганистан“.
Чувала съм такъв тип разговори и преди. Когато бях базирана в Истанбул, една изследователка от САЩ, която посети Турция, ми каза, че не е феминистка, но каза, че е разбираемо, че съм такава, тъй като живея в Турция.
Това, което тя игнорира, е, че патриархатът е универсален. Няма съмнение, че е далеч по-страшно и отчайващо в някои части на света. Но това, което означава, е, че навсякъде е необходимо осведомяването за половете и борбата за по-равно и справедливо общество. И това трябва да бъде кауза за всички.
Патриархатът прави жените нещастни. Но това прави и мъжете нещастни – особено младите, обезпокоени мъже или мъже, които не съответстват на съществуващите дефиниции за мъжественост. Да си феминистка означава да защитаваш и правата си.
В началото на 2000-те оптимистите биха ни казали, че утре ще бъде по-добре от вчера и благодарение на цифровите технологии, демокрацията ще се разпространи навсякъде. Сега знаем по-добре. Имаме твърде много информация, по-малко знания и още по-малко мъдрост. Ако продължим да научаваме нищо от историята, поколенията биха могли да повторят грешките на своите баба и дядо. Ако всичко това е вярно, ние жените трябва да сме по-загрижени за Изток и Запад.
Защото, когато популисткият национализъм, политическият изолационизъм и в крайна сметка авторитаризмът са в подем, това е и сексизмът. Първите хора, които губят правата си, са жени и малцинствата. На въпроса защо в кабинета му няма повече жени, унгарският Виктор Орбан отговори, че малко жени могат да се справят със стреса от политиката.
Наскоро проучванията на половете бяха забранени в унгарските университети. На жените се насърчава да имат четири деца чрез доживотно освобождаване от данък върху доходите. Интересът на Орбан да контролира производителността на жените е тясно свързан с неговата антиимиграционна позиция.
Тогава в Бразилия има Джаир Болсонаро. Политик, който веднъж каза на конгресменката: „Няма да те изнасилвам, защото си много грозна“. Баща, който каза: „Имах четирима синове, но тогава имах момент на слабост, а петият беше момиче.“ Баща, който каза, че по-скоро ще види как синът му умира в автомобилна катастрофа, отколкото да го види на среща с мъж. След това е ултраконсервативната група Hazte Oír (Make Yourself Heard) в Испания. Те нарисуваха автобуси със снимки на Хитлер, написаха #StopFeminazis върху тях и ги разкараха преди Международния ден на жената.
Упадъкът на демокрацията често започва с езика. Испанският крайно десен вокс партия говори за „джихадизъм на пола“ или „върховен феминизъм“. Това не само е несправедливо, но е и опасно. Джихадизмът е реална заплаха. Убива хората. Същото прави и бялото надмощие. Да се игнорира това и да се обвинят активистите за правата на жените в самите неща, е опит да се изкриви самата истина.
Елиф Шафак е турско-британски романист и най-четената авторка в Турция. Избрана е от „Politico“ за един от дванадесетте хора, които ще направят света по-добър. Шафак има докторска степен по политология и преподава в различни университети в Турция, САЩ и Великобритания. Вдъхновяващ публичен оратор и защитник на правата на жените.
Източник: stn.co.uk