Една любов, родила шедьоври и 444 любовни писма : Оноре дьо Балзак и Евелина Ханска – роман в писма дълъг 17 години и само 5 месеца щастие …
Биографите на Оноре дьо Балзак / 1799 – 1850 / твърдят, че класикът на френската литература никога не е страдал от липса на женско внимание. Харесвал е много жени, но определя Евелина Ханска за „ любовта на живота си“. Романсът им в писма продължил цели 17 години и когато най-накрая влюбените успяха да се съберат, им останали само 5 месеца за взаимно щастие!
Дебелият и тромав Оноре дьо Балзак – още на млади години – трудно можело да се нарече красив. Но въпреки това писателят винаги е имал успех сред дамите. Като вещ познавач на женския пол, бил в състояние лесно и бързо да завладее една дама дори само с поглед, усмивка, мимолетен комплимент.
Когато Оноре дьо Балзак става известен, на неговия адрес започват да пристигат планини от писма от влюбени жени с различна възраст и произход. Накрая, преситен от това прекалено внимание, той просто престанал да отговаря на многобройните писма и желания за срещи. Но един ден, през 1832 година, получил неочаквано писмо с подпис „Една чужденка“. Дамата пишела:
„Вашата душа е живяла, може би векове, скъпи господине, но аз, без да съм ви срещала, се уверих, че сте още млад и много бих искала да ви опозная … Когато за първи път прочетох една от вашите книги, сърцето ми трепна; Вие показвате истинското достойнство на жената. Твърдите, че истинската любов към нашия пол не е нищо друго, освен дар от Небето, да, една истинска божествена еманация; Възхищавам се от Вас, господин Балзак, удивлявам се от възхитителната деликатност на Вашата душа. Да, именно тя, Вашата душа бе тази, която Ви е позволила да опознаете и да отгатнете, при това така, безпогрешно, душата на една жена…“
На плика на това развълнувано и странно писмо, нямало обратен адрес и вместо име било подписано: „Една чужденка“. Разбира се, Балзак бил силно заинтригуван. Скоро след първото писмо пристигнало и второто, в което „Чужденката“ предлагала на писателя да продължат кореспонденцията. В знак на съгласието си го помолила да публикува реклама в парижкия ежедневник вестник Cotidienne, единственото издание, което излизало тогава на френски език в Руската империя.
Оноре Балзак и Евелина Ханска си разменили „само“ 444 любовни писма. Четейки тези писма, Оноре дьо Балзак разбрал, че са написани от високо образована дама, при това със завиден интелект. Той започнал да се влюбва все повече и повече в непозната и я засипва със своите възторжени писма. И накрая, двамата решили да се срещнат в Швейцария.
Балзак заминал за курортния град Нюшател през 1833 г. Когато се видели за първи път, и двамата се почувствали ужасно неудобно. Балзак бил във възторг, защото любимата му се оказала много по-красива, отколкото очаквал. Тогава вече научил името на странната непозната – г-жа Евелина Ханска, дъщеря на известния полски граф Ржевуцки. Разбира се, като омъжена жена, пристигнала в Швейцария не сама, а заедно със съпруга си, граф Хански. Двамата живеели в семейния замък Хански в Верховна, Житомирска област, Украйна, тогава в рамките на Руската империя.
В първия миг, Евелина била смутена от външния вид на възпълния, разрошен Балзак. Но веднага щом започнал да говори, неговият неустоим чар и интелект я завладели.
Двамата влюбените започнали да се срещат на приеми, а също и в наетия от граф Хански апартамент в Нюшател. Самият Граф също бил очарован от ума и чувството за хумор на Балзак и го приел като приятел. Евелина и Оноре, макар и влюбени, спазвали дистанция и благоприличие. Голямата си взаимна страст изливали в дълги и романтични писма. Но ваканцията в Швейцария продължила около месец и вече трябвало да се разделят. Семейство Хански продължило пътешествието си из Европа, а Блазак трябвало да се прибере в Париж и да се залови отново с работата си – писането. Дните му били изпълнени с много работа, малко сън и много чаши кафе! През този изключително плодотворен период от живота си Оноре дьо Балзак създал голяма част от своите литературни опуси, сред тях: „Евгения Гранде“, „Дядо Горио“, „Лилията в долината“, „Изгубени илюзии“…
Цели осем години двамата влюбени не могли да се срещнат, а само си писали . Мечтаели да се съберат някой ден. Граф Хански бил с цели 17 години по- възрастен от още младата Евелина.
Но годините се нижели една след друга без промяна. Най-сетне, през 1841 година, 17 години след нейното първо писмо, Евелина Ханска овдовяла. Балзак й изпратил мило и дискретно писмо, притеснен да не я обиди с радостта, че е вече свободна! В следващото си писмо я помолил да стане негова законна съпруга, но Евелина Ханска отказала. Имало опасност да не получи разрешение за този брак и да изгуби титлата и наследството си, все пак, Русия, както и днес, и тогава не е била свободна страна!.. А й наследството й, към което предявявали своите претенции нейните роднини било огромно – 2000 крепостни селяни, собственост от 20 000 хектара, коне, каляски, замък…
Още пет години влюбените се срещали тайно, докато император Николай I не се съгласил на техния съюз. Освен това Ханска се отказва в полза на дъщеря си, Ана, така че роднините й не можели възпрепятстват новия й брак. През 1850 г., 17 години след срещата си, Евелина Ханска и Оноре дьо Балзак се женят в катедралата на украинския град Бердичев. / Днес разрушен от Путин!/
Вдъхновен от това дългоочаквано велико щастие, Балзак пише: „Ожених се за единствената жена, която обичах, която обичам още повече от преди и ще обичам до смъртта си. Мисля, че този съюз е награда, изпратена ми от Бога за многото превратности в моята нелека съдба, за годините работа, за преживените и преодолени трудности. Нямах щастлива младост, нито цъфтяща пролет, но вярвам, че ще има най-блестящото лято и най-топлата есен.”
Но за съжаление това жадувано и от двамата щастие не продължило дълго. По това време бързо писателят се превърнал от здрав човек в болен старец. Лекарите диагностицирали „сърдечна недостатъчност“, която се дължала главно на кафето, което писателят пиел с литри, като силен наркотик, защото смятал, че без него не може да се започне работа. А Евелина веднага след сватбата се превърнала в негова медицинска сестра. Балзак вече можел да се движи, да пише, така както преди, а в моменти на просветление говорел, че те, двамата ще бъдат отново щастливи. Починал на 18 август1850, 5 месеца след женитбата си. Оставил колосални дългове в наследство на Евелина Ханска. За да ги изплати, графинята продала почти цялото си имущество в Украйна. Надживяла Балзак с цели 30 години. Посветила се върху съхраняването и издаването на огромното му творчество.
