„Великите европейци“: испанския живописец Франсиско Гоя и „Черните картини“

“From the light, to the dark. Works with not even a hint of God.”/От светлината към тъмнината. Картини без дори намек за Бог./

В ляво: бялата риза на испанския пленник символизира невинността. Ясно е подчертан ужасът в очите на пленените.

В дясно: френските окупатори “UNITED AS ONE”. „Обединени тялом и духом, в едно цяло“.

Франсиско Гоя е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона. Рисувал е кралски особи, светци, стенописи в църкви и манастири. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните. В техниката му се наблюдават импресионистични похвати, още преди да се появи официално импресионизмът като стил, в Париж, в края на 19 век. Историята на испанския живописец приключва с трагичен край, но е силно вдъхновяваща и въздействаща, също както маслените му шедьоври, изпълващи пространството с енергия и до днес в музей и галерии в Испания, и по света.

Франсиско Хосе де Гоя се ражда през 1746 в град Сарагоса, Испания. В ранното му творчество, когато е бил дворцов художник и е рисувал предимно портрети и пейзажи, душевната палитра, пренесена върху платното е ярка и топла, с преливащи се светли нюанси.

„Битието определя съзнанието”. Биографията на художника е дълга и богата.

Гоя, прекарва дълги години в директен сблъсък с най-зловещите човешки действия и мисли: от войските на френския император Наполеон Бонапарт и „Ужасите на войната“/художествен цикъл/, до Светата инквизиция. Личността му се осквернява до степен, че животът му се увековечава като невероятна, но истинска, история за безвъзвратно преминаване на душата от светлината към тъмнината. От светлите към тъмните и мрачни багри, в които преоткрива и себе си и човечеството. Да го наречем по модерен начин- личностна трансформация.

Угнетен, Гоя прекарва последните дни от живота си в изолация. Живее в малко фермерско имение. Именно в този – последен за художника дом, без никакво намерение някога да бъдат публично показвани, Гоя създава един от най-известните художествени цикли в света: „Черните картини“/1819-1823г./ Малко по-късно, на 73 годишна възраст, в два часа сутринта, на 16 април 1828г., дали изпълнен с мир или тревога… затваря очи завинаги.

„Черните картини“ са рисувани директно върху тапетите на трапезарията, предимно с черен цвят. С неимоверни усилия са свалени от стените, или поне части от тях, след което са реставрирани и изложени в музей в Мадрид, благодарение на монарха, който купува имота след смъртта на Гоя. Предполага се, че „Черните картини“ са репродукции на собствените му картини през ранното му творчество. Красивите лица, пейзажите и интимните му спомени, са пресъздадени в нов контекст. Противоположен отговор за жестоката действителност.