ЦВЕТАН ТОДОРОВ / 1939 – 2017/
Световноизвестният българския философ, литературовед и критик Цветан Тодоров почина в Париж. Той бе смятан и за един от най-големите съвременни литературни теоретици.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е известният библиограф професор Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев -Плачков. Брат му, професор Иван Тодоров, е известен физик. Цветан Тодоров завършва гимназия в столицата и учи български език и литература в Софийския университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж.
През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Извежда на преден план тезата, че поетиката — това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.
Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.
