Александрина Валенти, „БРИВИДО“, поезия, изд. Библиотека България, 2024
Стиховете в новата поетична книга на Александрина Валенти „БРИВИДО“ (2024) докосват с неподправеност на преживяването и чистота на изказа. Пластичен и точен език, внимателно подбрани метафори и сила на чувствата отличават тази поезия. Мимолетни трепети, превърнати в обекти на страстта и желанието. Спомени и мечти, които са едновременно „дупка в гърдите ми“, но и песен на щурец, който „свири в нея всяка нощ“. Съдбите на двама влюбени, трансформирани във „впряг от сенки“, които не могат да бъдат оседлани, нито опитомени. Нежното усещане за невинност се усилва постепенно до момента, в който ритъмът на мисълта започва да се руши, да се чупи, да тлее под напора на пълноводието на живота. Реката на живота, която „изтича в телефонната слушалка“.
Поезията на А. Валенти е колкото „отражателна“, изобразителна, толкова и самородна. Тя подражава на познатите форми от действителността, но само за да ги използва в реалността на фантазията; да усъвършенства образния език и да го превърне в чувствително и силно оръжие.
Това е вътрешно монолитен свят, подчинен на свое собствено прецизно темпо, което е заредено с енергията на почти живописно, картинно изображение. Чувствителността на твореца е основен обект и всепронизваща тема. Любовта – също. Тя е ядрото, от което започва емоционалното разкрепостяване. Духовна или плътска, реална или имагинерна, случила се или мечтана – любовта е неотменното право на живота. По-точно – тя е самият живот.
След любовта
все трябва да започнеш
отнякъде … (XV)
И тук:
Повярвах в тялото ти,
толкова голо,
колкото поезия.
Взех го назаем
от тъгата,
сега съм му
слуга (XVI)
Любовното преживяване в поезията на А. Валенти наподобява ренесансово опиянение; карнавален екстаз; като че безразсъдно се втурва в света на чувственото; желае да бъде такова, каквото е, да бъде изявено свободно, без задръжки. И в същото време, въпреки страстта и плътския стремеж (а може би именно поради него!), любовта е нежна, по детски истинска, фина като линия на живота върху дланта; като красотата на целувката и съня на влюбените.
Не знам как заспиваш
с толкова тежко сърце
в гърдите си –
моето (XXVII)
Играта с формата на думите, шрифта и разположението на строфите върху страниците, както и цялото дизайнерско изпълнение на книжното тяло допълва и обогатява текстовете със суб-смисли, визуализирайки и акцентирайки отделни лексикални елементи като: запрепуска, „за да я смаля“, вертикално позиционирани отделни думи и пр.
т У к
ъ Ш о
п и ч
к и
и
Или белият кръг в центъра на изцяло черна страница, който наподобява обектив на фотоапарат; или окуляр на телескоп, насочен към звездното небе; или мерник на снайпер, който се прицелва в най-точните думи, дори незаписаните и неизречените.
Стиховете от „Бривидо“ навлизат в едва ли не психическа реалност, защото в тях наблюдението се извършва като самонаблюдение на творец. На художник, който добре съзнава смисъла на онова, което създава и уверено постига най-висока степен на самопознание. Подобна психологическа колизия засилва интензивното възприятие на читателя и дава тласък на неговото умение за четене на поетични метафори и символи, както и желанието му да съпреживява душевни състояния и настроения.
Автор: Нели Лишковска
