„Чудесен мецосопран с много красив тембър“, „удивително красив глас“, „ярко артистично постижение“, „ певица с прекрасно чувство за стил“ -думи на критиката за примата. Но, най-голямо признание Александрина получава след един спектакъл на операта „Адриана Лекуврьор“ в Париж, когато французите я наричат „кралският глас на България“.
През дългогодишната си кариера „кралският глас на България“ разгръща своя талант и покорява сърцата на публиката на сцени като Ла Скала, Виенската Щатсопера, Ковънт Гардън, Болшой театър, Метрополитън, Комише опера, Арена ди Верона. Дирижирали са я титаните на класическата музика Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Зубин Мета, Лорин Маазел. Нейни сценични партньори са били великите Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Монсерат Кабайе, Мирела Френи.
Десетилетия успешна изпълнителска кариера… Милчева, обаче, е сред музикантите, за които славата не е повод за живот в спомените. В навечерието на нейната 89-та годишнина тя продължава да преподава класическо пеене и блясъкът на натрупания опит – житейски и творчески, се отразява ярко в успехите на нейните ученици.
„ДО“ – „РЕ“ – „МИ“
„Никога не съм мислила, че мога да живея на друго място, освен в България. Затова бях от онези постоянно гастролиращи певци, които винаги се връщаха. Аз най-често съм идвала да пея в България – на мои разноски и с голяма радост, защото тази връзка с родината се оказа много силна.“
Началото на нито една световна кариера не започва гладко и без предизвикателства, но призванието на таланта е онзи „вечен двигател“, благодарение на който развиването и доказването на неоспоримите качества е само въпрос на време. Тогава никакви неблагоприятни обстоятелства не могат да попречат на големия артист.
Александрина е родена на 27 ноември 1934 г. в гр. Смядово – отраснала в семейство на свещеник и затова училищните години преминали под клеймото „попска щерка“. След завършване на средното си образование тя кандидатствала в Българска държавна консерватория, но не я приели. Подводен камък се оказал изпитът по елементарна теория, но дори сега с усмивка си спомня, че учебникът по солфеж тогава ѝ бил неясен. Изпитващ преподавател бил нашият голям композитор проф. Парашкев Хаджиев, а след години съдбата отново срещнала пътищата им по повод премиерата на неговата опера „Рицарят“. Те работели заедно по различни поводи и тя често изпълнявала негови произведения.
Александрина проявила желание да специализира при някого от големите педагози в Италия, но от Министерството на културата ѝ отказали стипендия. В столицата обаче тя установила връзка с проф. Георги Златев-Черкин, при когото преминала петгодишен курс на обучение и малко по-късно постъпила в Ансамбъла за песни към Българското национално радио. Започнала самостоятелна подготовка и стигнала до конкурса за артист-хористи в Държавна опера Варна – сцената, която белязала началото на нейната кариера. След двугодишна дейност в театъра ѝ поверили и ролята на Кармен из едноименната опера на Бизе (същата партия изпълнила още над 200 пъти в България и в чужбина).
В Софийската опера и балет Александрина дебютирала през 1968 г. в ролята на Анджелина от „Пепеляшка“ на Росини, като в този период гастролирала във Франция, Англия, Дания, Белгия, Русия, Чехословакия, Полша, Румъния, Унгария и САЩ. Широка разпознаваемост ѝ донесли записите на оперите „Аида“, „Кармен“ и „Княз Игор“, а за „Хованщина“ тя получила Голямата награда на Академията „Шарл Крос“ – най-престижното отличие в грамофонния бизнес.
МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ
„Пяла съм с най-добрите оперни изпълнители на моето време и научих, че най-големите са най-човечни. Успявали сме да изградим една много силна връзка, защото всеки иска да бъде заедно с другия. А тези, които са по-посредствени, накрая не постигат много – или постигат, но лошотията се връща като бумеранг отново към тях.“
През 1966 г., голямата награда на конкурса в гр. Тулуза (Франция) поставила началото на мащабната международна кариера. По-рано през пролетта певицата получила севърска виза и станала носител на Първата голяма награда, връчена ѝ от председателя на журито проф. Емануел Бондвил, президент на Академията за изящни изкуства в Париж.
Следват множество ангажименти, предизвикващи бурни аплодисменти. Само на сцената на Виенската държавна опера Милчева е пяла 168 пъти. В един спектакъл на „Кармен“, където си партнирала с Пласидо Доминго, публиката повикала певците на бис 36 пъти – поклони с продължителност повече от 40 минути. Ръководството на Ла Скала отправило предложение за рецитал на творби от Мусоргски и Рахманинов и така Александрина станала първата българка със самостоятелен концерт в Миланската Скала.
И една бележита история, свързана с почтеност и реална преценка на обстоятелствата.
След едно представление на „Трубадур“ в Залцбург прочутият диригент Херберт фон Караян поканил Милчева за личен разговор и споделил за предстоящата постановка на „Дон Карлос“, иначе казано – участие, което би изстреляло всеки изпълнител към първите места на известността. Александрина обаче… казала „Не“. Причините за отказа били няколко: страх от партията на Еболи; силно чувство за респект към името на маестрото и вътрешно желание всяка следваща роля да бъде изградена на по-високо ниво от предходната. Само след няколко години тя се решила да излезе на сцената в Париж със същата партия и предизвикала фурор, но в онзи момент изразила опасенията си, че още не е узряла за тази идея. Със своя отказ, тя неволно засегнала Караян и той никога повече не я поканил за участие. Интересен и личен спомен от живота на примата.
Мащабното дело на Александрина Милчева като изпълнител се измерва в десетилетия активна работа с едни от най-великите имена в класическата музика, но със същия неотслабващ ентусиазъм тя се отдава и на педагогическата дейност.
„Изисквам от моите ученици да чувстват музиката. Както балерините играят с ръцете си и в тази пластика се крие майсторството да създаваш, също както нюансите се преливат от цвят в цвят при импресионистите… ето така се прави музика!“
В работата с певците, които вече са изградили вокална опитност, тя обръща внимание основно върху интерпретацията, но впечатляващото е, че изпълнител от нейния ранг подава ръка и на начинаещите, веднъж показали талант, дисциплина и желание за развитие. Към учениците ѝ със световна известност се причисляват както наши именити оперни певци (Виолета Радомирска, Камен Чанев), така и чуждестранни изпълнители (Таня Баумгартнер, Пол Богърт), които са работили с нея в и извън страната. Редица артисти пътуват специално за консултации в нейното студиото в столицата или за майсторските класове в създадената от нея през 1994 г. Академия „Сакра“. Милчева е учредител и председател на фондация „Млади български таланти“, която повече от 20 години си поставя задачата да подпомага развитието на творци във всички сфери на изкуството.
ТРИУМФЪТ НА ВЕЛИЧИЕТО
За близо петте десетилетия активна творческа дейност Александрина е изпълнила коронните си партии: Кармен – 210 пъти, Амнерис – 185 пъти, Азучена – 140 пъти. Певицата останала предпочитан интерпретатор на мецосопрановата партия в „Реквием“ от Верди (над 100 изпълнения през годините), дори далеч след своята 70-та годишнина, което е доказателство за нейното впечатляващо творческо дълголетие.
В разговорите с нея се открояват неподправена емоционална искреност, „тихо“ благородство, ерудиция – изключително в унисон с аристократичността на нейния „кралски глас“. Успехът на един изпълнител, не се дефинира единствено от отделни професионални качества. Триумфът не може да бъде измерен само с брой роли, имена на държави и театри… не по-малко съществено е хармоничното равновесие между личността и артиста – онзи крехък баланс, който съчетава устойчивостта на човешкия дух с това, което ни е дадено да притежаваме.
Автор: Радостина Обретенова
