Les Demoiselles d’Avignon е нарисувана през 1907 г. и е най-известният пример за кубическа живопис. В тази картина Пикасо изостави всички известни форми и представяне на традиционното изкуство.
Картината е завършена след девет месеца и демонстрира истинския гении и новаторството на Пикасо. Испанският живописец създава стотици скици и проучвания, за да подготви окончателната работа. Някои критици твърдят, че картината е реакция на „Le bonheur de vivre“ и „Blue Nude“ на Анри Матис. Пикасо използва изкривяването на женското тяло и геометричните форми по иновативен начин, които предизвикват очакванията, че картините предлагат идеализирани изображения на женската красота. Освен това показва и силното влияние на африканското изкуство върху автора.
Пабло Пикасо (1881–1973), роденият в Испания, живеещ в Париж художник, скулптор, чертожник, гравьор и писател, повлиява хода на изкуството на 20-ти век с почти несравнима величина. Неговият страстен и често провокативен живот, неограниченото експериментиране и стремеж към преоткриване се разгръщат в творчеството му, преобръщайки представите за това как би трябвало да изглежда изкуството.
Многобройните вдъхновения на Пикасо варират от история, политика, текущи събития, работата на колегите му художници, до пъстрия свят извън неговото студио. В динамичното му творчество, едновременно се сблъскват и сливат противоположности като интелект и емоции, форми на класицизъм и експресионизъм, съзнателно и несъзнателно.
Пленен от очарованието на така нареченото „примитивно“ изкуство- термин, който обикновено се отнася до африканските маски и статуи, което за Пикасо също обхваща древни резби от Иберийския полуостров. Блоковите, намалени форми и силните ъглови плоскости на примитивното изкуство разпалват въображението на художника. Неговите поразителни форми и контури си проправиха път в собствените му композиции и допринесоха за неговото радикално преструктуриране на формалните характеристики и визуалното въздействие на произведението на изкуството. Заедно с колегата си Жорж Брак, Пикасо е пионер в кубизма, визуален език на геометрични равнини и компресирано пространство, който разделя обекти – като човешка фигура, пейзаж или сцена от натюрморт на многостранни парчета, карайки ги да изглеждат частично абстрахирани, сплескани и фрагментиран- сякаш отразени в разбито огледало.
Влиянието на Пикасо се простира далеч отвъд кубизма. В хода на кариерата си той създава произведения, които значително формират сюрреализма и експресионизма.
Сред богатата палитра на Пикасо от над 20 000 картини, графики, рисунки, скулптури, керамика, театрални декори и дизайни на костюми е и „Les Demoiselles d’Avignon (1907)”- един от най-известните шедьоври на Пабло. В тази картина той премахва съществуващите преди това художествени конвенции, като натурализъм и перспектива, хвърляйки дори най-далновидните зрители в бъдеще, за което те не били напълно готови.
Пикасо е 25-годишен испански имигрант във Франция, когато рисува „𝐋𝐞𝐬 𝐃𝐞𝐦𝐨𝐢𝐬𝐞𝐥𝐥𝐞𝐬 𝐝’𝐀𝐯𝐢𝐠𝐧𝐨𝐧“. Твори в тесен лабиринт от ателиета на парижкия хълм Монмартър. Историята на платното започва със стотици подготвителни картини и рисунки, които той генерира в продължение на интензивен шестмесечен период, разработвайки идеите си. Те отразяват отговорите на Пикасо на структурираното, почти скулптурно изобразяване на обекти и фигури на Пол Сезан и неговото призматично полагане на пространството. Също така отразяват очарованието му от африканските, иберийските и океанските маски и статуи, населяващи етнографските музеи на Франция, както и страстите и тревогите обвити в собствените му сложни взаимоотношения с жените.
От тази интелектуално-емоционална суматоха излиза картина, в която форма и съдържание са изравнени. Заглавието ѝ, което се превежда като „Младите жени от Авиньон“, се отнася до улица „Авиньон“ в Барселона- дом на проститутките, които художникът посещава. Петте розово-прасковени тела на жени, изглеждащи по-големи от човешкия мащаб, изпълват пространството на картината, която е осем фута висока и малко над седем фута широка. Раменете, бедрата и крайниците на жените са изобразени с ъглови линии и плоски геометрични плоскости. Кубични форми или в случая на жената стояща вляво от центъра, полукръгове образуват гърдите им. Лицата им също са с остри ръбове и радикално опростени, особено тези на двете жени вдясно, които той моделира директно след африкански маски.
Както разкриват неговите предварителни проучвания, Пикасо първоначално е замислял фигурата вляво на картината като студент по медицина, който влиза в публичния дом. Решавайки, че такъв детайл би попречил на визуалното въздействие на творбата, той в крайна сметка трансформира фигурата в пета проститутка. Жените излизат от кафяви, бели и сини завеси, които приличат на натрошено стъкло, телата им са избутани напред към зрителя поради липсата на дълбочина на сцената. Очите им – огромни и бадемовидни, вдъхновени от африканските и иберийски резби са приковани смело в зрителя. Близо до краката им седи малка аранжировка от плодове с подобна на коса пъпеш, поставена зад чепка грозде, ябълка и круша и която, подобно на телата на жените, изглежда твърде остра за докосване.
Les Demoiselles d’Avignon предизвика бурни реакции, когато е изложена за първи път през 1916 г. С изключение на шепа ранни поддръжници, приятелите, колегите и колекционерите на Пикасо биват ужасени. „Каква загуба за френското изкуство!“ – възкликва колекционерът Сергей Иванович Шчукин, иначе запален привърженик на модерните художници.
Ядосан от картината, художникът Анри Матис предполага, че Пикасо се присмива на модерното движение:“ той смяташе, че Пикасо може да се е опитвал да изтръгне не трето, а четвърто измерение от плоскостта на картината. Той се заклева, че ще измисли как да „потопи“ Пикасо и да го накара да съжалява за дръзкия си трик.“ Дори колегата му, основател на кубизма, Жорж Брак, изразява ужас твърдейки, че Пикасо трябва да е пил петрол, за да бълва огън върху платното.
Всички велики артисти се смятат за велики, защото са направили нещо първи. И това, което са направили повлиява на посоката, в която върви изкуството. С други думи, Леонардо да Винчи владее умения и техники, които художниците преди него не са владеели и които художниците, които го следват могат да надграждат. Смесването на боята за създаване на дълбочина, използването на цвят за постигане на реализъм и т.н. Ван Гог разработил стил, който бил негов собствен и вдъхновяващ за художниците, които го следват. Пикасо предложил концепцията за кубизъм преди всеки друг. Дори и лично да не харесвате работата му, той промени начина по който художниците гледат на това, което рисуват и остава лидер в движението към абстрактното изкуство. Безпорно, Пикасо е бил майстор на красиви и реалистични платна, но е искал да направи нещо ново и различно. Да постави основи върху, които и други да стъпят възприемайки и развивайки още по-дълбоко идеята за изкуство.
Използвани материали: MoMA ; PP.org;
