Интервю на италианската журналистка Лаура Сестини, собственик и главен редактор на италианския е-вестник TheBlackCoffee.eu /официален партньор на cafearte.bg/
Официално открит през октомври 1986 г., Fiumara d’Arte е проект, посветен на артистичната красота. Неговият визионерски създател е Антонио Прести, тогава млад предприемач, който успя след смъртта на баща си начело на семейния бизнес. Първата работа, разположена в устието на Фиумара ди Туса, в провинция Месина – и озаглавена „Материалът не можеше да съществува“ от художника от Трапани Пиетро Консагра – беше разположена под гигантските стълбове на магистралата и посветена точно на родителя който почина през 1982 г.
Музеят на открито на Фиумара д’Арте оттогава обхваща доста голяма територия в рамките на провинция Месина, превръщайки се в един от най-големите художествени паркове в Европа. През 1991 г. – след многобройни съдебни дела, в които Прести беше замесен с обвинение в „злоупотреба с обществена земя“ – се роди и Atelier sul Mare, хотел с изглед към брега на Кастел ди Туса с различни стаи една от друга – красиво украсен от художници от различни стилове и вдъхновение – всеки със собствено заглавие, което представлява произведението на изкуството, измерение, което ще обгърне напълно туриста.
Историята и идеята за Fiumara d’Arte се оказват с голяма етична стойност в сравнение с пренебрежението (все още) в сила в района на Месина; между голямото признание от обществеността и света на изкуството и опитите за срив на обществени институции, неговият основател Антонио Прести никога не се е оставял да бъде уплашен от доказателствата и правните атаки – продължавайки в търсенето на красотата, от която светът има толкова много нужда и за която можем да бъдем много благодарни.
Антонио Прести – меценат и общественик – ни разказва историята чрез въпросите, които му задаваме.
Започнахте от много ранна възраст с артистично-естетическата пътека в района около град Месина. Защо избрахте да създадете музей на открито?
„Музеят на открито е общ актив, споделен с общността в красивата долина Халаеса – която в същото време се нарича „дел Туса“, като носи името си от реката, която минава през нея – където има осем общини. В младостта си изпитвах нуждата да дарявам красота и най-вече да давам на красотата бъдеще. Създаването и даряването на тези велики монументални творби ми върна смисъла на живота, който винаги съм намирал в „подаръка“, споделен като общо благо. И какво общо благо е по-силно от това на знанието, знанието и естетиката? Естетика, която тогава беше подхранвана от етика на съпротива срещу невежеството, срещу мафията, срещу понякога глухата държава. Този начин да бъда „различен“ ми даде онова усещане за живот, което продължава и днес със своята сеитба. В моята земя Сицилия. Без „против“, без „против“, но винаги „за“. Винаги „за“ връща усещането за красота. Анти и против понякога не се изплащат, с ефект на късо съединение, който не създава споделяне. Затова избрах друг начин, друг начин. Избрах невидимата ерес на красотата.“
Fiumara d’Arte премина през дълги „бурни“ периоди на съдебни дела поради конфликт между публични администрации за злоупотреба с публична земя, но накрая красавицата си отмъсти. Според вас промени ли се чувствителността на администраторите или е просто икономическа изгода да привлекат и предложат нещо повече на туризма?
„Не, нищо не се промени и моята политическа съпротива и съгласуваност докрай се потвърди. Това беше политическа победа – с главно П – на ценността на красотата и поражението на посредствените и просешки политики, които дежурните администратори напълно представляват. Тук победи посредствеността вместо красотата, която гледа нагоре. Чувствителността не се е променила, дори се е влошила, защото има невежи и варварски администратори, които не намират смисъл в културата, които са възстановили идентичността на териториите само чрез фестивали; те не знаят как да присадят „новото“, те не знаят как да трансформират красотата. Така че нищо не се е променило. Това, което беше силно в съпротивата ми и до ден днешен е, че управляващите, мафията, невежеството, институциите загубиха с мен. Това е красота.“
С течение на времето Фиумара д’Арте се превърна в един от най-големите арт паркове в Европа, голямо удовлетворение, бих казала…
Удовлетворение, защото е възстановена идентичността на територията на международно ниво. Днес невежата и мафиотска общност, представлявана от невежи кметове, намира само вулгарен опортюнизъм в тази страхотна възможност. Презирам това. Възможността е бъдещето, опортюнизмът е да вземеш нещо посредствено и те знаят как да го направят много добре. Сега тези осем общини – които благодарение на Фиумара са придобили международна идентичност – превръщат тази дестинация в използване и потребление, което и аз исках, защото беше дадено на общността; но изисква уважение. Ако нямате уважение, те трябва да отговарят за това, което са – отново демонстрация на посредственост.
Как са избрани художниците да създадат произведенията за Фиумара: въз основа на техния стил, известност в областта на изкуството, естетическа красота на произведенията?
Изборът беше върху велики международни художници – също естетика на художници, които могат да създадат страхотни произведения според пейзажа, изкуството и природата. Произведенията на Фиумара имат внушителен монументален характер и затова е необходимо да има и компонента на поетичния жест на творчеството, за да не се нарушава пейзажа. Всички творби разказват за поетичност и монументалност, но също така разказват за голямата ласка на природата, която се отразява като етичен ангажимент. Художниците, които съм избрал, също са наречени според връзката на знание, приятелство и уважение. Дадох на тези художници безсмъртие: Стачоли с „Пирамидата“ е безсмъртен. Силата на нищото се ражда и завършва в своето нищожество, което се заблуждава за нищото. Красотата доставя бъдещето, доставя смисъл, доставя безсмъртие на мисълта за разликата.
Каква е крайната ви цел да инвестирате толкова много пари за регион (в обществен смисъл), който от години се оказва неблагодарен за вашата идея за изкуство, свързано с територията?
La Fiumara е моят личен подарък от моята фондация, който се надявам да мога да предам на бъдещето. Важното сега е да защитим това наследство – тези „деца“ – които не мога да оставя в ръцете на хамски администрации. Така че последното действие, с което трябва да се изправя и да се боря, е да предам наследството на приемственост. Създадох фондацията с тази цел, но не тя – като институция – гарантира приемственост. Трябва да създадем артистични процеси, а също и процеси на споделяне, за да защитим наследството и това със сигурност няма да бъде местната администрация или регион Сицилия.
Вие също обмисляте земните координати за инсталациите и позиционирането на произведенията: имат ли те някакво енергийно влияние върху зрителите? По каква причина?
„Сигурно. Пирамидата и Лабиринтът са разположени на позиции, където – като произведения – те са маркирали територията не само като проводници на енергия, но и като „места“. Среда с голям магнетизъм и сила. Това са области, които избирам, за да съживя anima mundi, която винаги трябва да връща genius loci и следователно емоцията, изоставянето и стойността на единството, както и визията, че тези произведения се отнасят дори до най-простите хора. Със сигурност тези творби – енергийно – отразяват сърцето и емоцията“.
You can find this article in italian TheBlackcoffee
