“Жената прилича на добре подредена маса, която оценяваме с различно око преди и след ядене”. Този многозначителен афоризъм принадлежи на един от големите майстори на перото – Оноре дьо Балзак, който според спомените на негови съвременници “изгълтвал” закръглените си любовници така лакомо, както и храната.
Въпреки не особено привлекателната си външност писателят нямал проблеми с нежния пол. Още на млади години натрупал солиден еротичен опит с куртизанки и проститутки, така блестящо описани в романа му “Възход и падение на куртизанките”. Апетитът на Балзак за все повече и повече любовни завоевания бил направо ноутолим, затова и повечето му връзки били откровено сексуални. Но през живота си той имал и няколко големи сърдечни романа.
Бил на двайсет и три, когато започнала страстната му любов с четиридесет и петгодишната Лора дьо Берни, станала по- късно прототип на самотната и застаряваща жена в книгите му. Тази странна и скандална връзка продължила цели петнайсет години! Междувременно Балзак се впуснал в друга авантюра – с руската аристократка, вдовица на френски благородник – херцогиня Д, Абрантес.
Тя е била любовница и на прочутия австрийски политик Метерних, а на Балзак уредила погасяването на солидна част от огромните му дългове.
Единствена от всички ухажвани от него дами с висок ранг, маркиза Дьо Кастри му отказала благоразположението си с аргумента, че не можела да сподели леглото си с такъв “дебел и грозен мъж”!..
В началото на 30- те години на 19 век писателят получил писмо от своя неизвестна почитателка, подписано с думата “Чужденка”. Оказало се, че това била полската аристократка Евелина Собанска- Ханска / 1801- 1882/, също като него – нито млада, нито красива и при това омъжена за доста по- възрастен от нея, но прекалено богат мъж, Вацлав Хански, предводител на полското дворянство. А в нейната по- малка сестра Каролина Собанска бил влюбен Пушкин.
Евелина Ханска, портрет от Хенрих Валдмюлер
След продължителна коренспонденция, Балзак и Евелина Ханска се срещат тайно в Швейцария, за да поставят началото на една седемнайсетгодишна епистоларна любов, освежавана от време на време със скришни срещи. Клетвата за вярност обаче не попречила на Балзак да се люби редовно и с други жени – все аристократки и при това богати, чийто пари използвал, за да изплаща дълговете си. А той умеел, както никой друг, да ги трупа!Една от тях – младата Мари Луиз дьо Фресни, дори му ражда извънбрачно дете…
През 1841-ва, когато съпругът на госпожа Евелина Ханска продава Богу дух, тя е бременна от своя любим Оноре, но детето умира при раждане. Гордата полякиня се смилява над писателя и се омъжва едва след като той се разболява от рак на стомаха. Пет месеца по- късно 51- годишният Оноре дьо Балзак напуска този свят в постелята си, докато съпругата му спи в съседната стая…
Балзак, портрет от Луи Огюст Бисон
„Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.“
„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.“
„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“
„Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив — всичко.“
„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.“
„Любовта прощава или всичко, или нищо.“
„Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“
„Колкото повече съдиш, толкова по-малко обичаш.“
„Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!“
„Истинската любов е вечна, безкрайна, винаги прилича на себе си, тя е спокойна, чиста, без насилствена демонстрация.“
