- Шестото издание на RIFE вече е факт. Как се разви фестивалът през годините и какво място заема днес на картата на документалното кино в България?
РИФЕ навлиза в своето шесто издание с уверена крачка. През годините фестивалът се утвърди като важна сцена за качествено международно документално кино в България. Всяка година привличаме все повече публика от страната и чужбина, която се събира в Смолян, едно прекрасно само по себе си място.
За мен един от най-ясните знаци за развитието на фестивала е, че все по-често срещам колеги от филмовата индустрия, които са чували за RIFE и следят работата ни, дори без да са присъствали лично. Това показва, че фестивалът постепенно заема своето място на картата на документалното кино и изгражда разпознаваем облик както в България, така и извън нея. Това ме мотивира и вдъхновява да продължаваме да развиваме фестивала, защото вярвам, че RIFE има реален принос както за популяризиране на документално кино, така и и за пространство за срещи между публика, автори и професионалисти.
Темата на тазгодишното издание е „Спектакъл „Политика“. Защо избрахте именно този фокус и какво стои зад него?
Темата дойде съвсем естествено. Днес политиката все повече се превръща в представление, в което образите, емоциите и публичните жестове често са по-важни от самите идеи. Социалните мрежи превърнаха политическия живот в непрекъснат спектакъл, а всички ние сме едновременно и публика, и участници.
Често се изненадвам, когато чуя някой да казва, че е аполитичен. Живеем във време, в което политиката силно влияе на ежедневието ни и независимо дали следим новините или не – решенията, които се вземат, пряко ни засягат. Историята многократно е показвала колко опасно е да подценяваме обществените процеси и радикалните тенденции. Именно затова смятам, че е важно да обръщаме внимание на начина, по който политическите послания се създават, разпространяват и въздействат върху обществото. И както Шекспирказва : „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори.“ Тази мисъл е в основата на изданието, защото политиката и спектакълът все по-често се преплитат и определят реалността ни.
По какъв начин документалното кино може да помогне на зрителите да разберат по-добре сложните политически процеси, които наблюдаваме по света?
За мен доброто документално кино се стреми към честност и към по-задълбочено разбиране на реалността. Като режисьор съм наясно, че всеки автор носи своята гледна точка и чувствителност, но вярвам, че най-силните документални филми са тези, които оставят пространство за различни гледни точки и помагат на зрителя сам да достигне до изводите си. Именно такива филми сме подбрали в програмата. Те ни дават възможност да погледнем отвъд заглавията и кратките новинарски репортажи и да разберем как политическите решения влияят върху живота на реални хора. Например тази година представяме два филма от Афганистан, които позволяват на зрителите да навлязат много по-дълбоко в обществените и политическите процеси в страната и да видят тяхното отражение върху ежедневието на хората. Имаме и няколко филма, които пряко говорят за войната в Украйна и силата на машината на пропагандата. Документалното кино ни дава не просто повече факти, а повече контекст. А именно контекстът е това, което ни помага да разбираме по-добре света около нас.
В програмата виждаме редица филми, които разглеждат политиката през лични истории. Защо този подход е толкова важен за документалното кино?
Личните истории са изключително важни, защото именно през тях най-лесно разбираме сложните процеси в света. Човешката съдба и „пътят на героя“ – както го описва Джоузеф Кембъл в книгата си “Героят с хиляди лица”– показват, че хората естествено се свързват с глобалното чрез индивидуалното. Когато една голяма политическа или социална тема бъде разказана през конкретен човек, тя става по-достъпна, по-емоционална и по-разбираема. Зрителят не просто получава информация, а преживява историята.
Откриващият филм е „Petra Kelly – Act Now!“. С какво този филм е знаков за тазгодишното издание?
„Целият живот е политика. Как може да ги разделиш?“ – този цитат от началото на филма задава основния въпрос, около който се изгражда документалният разказ за живота, смъртта и многобройните лични и политически битки на Петра Кели – съоснователка на Германската зелена партия и една от най-влиятелните политически фигури на XX век. Тя си отива твърде рано, но оставя значимо наследство в съвременната политика. Откриваме фестивала с този филм, защото той представя силен портрет на личност, чийто живот и действия продължават да имат отражение и днес. Още с откриващата прожекция задаваме и основния наратив на тазгодишното издание – връзката между личното и политическото.
Сред акцентите са няколко световни и национални премиери. Кои заглавия бихте откроили като особено важни за фестивала?
Една от важните български премиери е украинският филм „Последният Прометей на Донбас“ на младия режисьор Антон Щука. Филмът проследява последните дни на индустриалния гигант – Донбаската електроцентрала, разрушена по време на руската инвазия в Украйна. Друга значима премиера за България е „Последната посланичка“ на Натали Хала – въздействащ филм за последната посланичка на Афганистан след завръщането на талибаните на власт през 2021 година.
Сред световните премиери за нас е „Коммунист“ на Луц Пенерт (Германия, 2026) – посветен на живота и политическата кариера на политика от ГДР Егон Кренц.“Голямо патриотично пътуване “ на реж. Робин Квапил (2025, Чехия, Словакия, Украйна) е вaжен филм, който проследява трима чешки граждани, симпатизиращи на Русия и Владимир Путин, които подкрепят проруските тези относно руско-украинската война и които режисьорът завежда в Украйна, за да сравни техните възгледи с реалната ситуация на място.
В конкурса са включени още “Пророчески сън ” на Нао Йошигаи ( Япония , 2026) , медитативен филм за жена, която след смъртта на майка си намира нов смисъл в будистки храм. Също така и “В търсене на Сатир Ефенди” на Рене Еффенди ( Азейрбаджан, САЩ, 2025), който е визуално впечатляваща история за връзката между баща и дъщеря, изградена чрез света на пеперудите, които той е изследвал.” Истина или предизвикателство“ на Тонислав Христов – силен филм за механизмите на фалшивите новини и дезинформацията, в който една от централните фигури е журналистката Генка Шикерова. Сред акцентите в среднометражния и късометражния конкурс са “Общински съветник” (България, 2025) на Адела Пеева и Антоний Дончев, както и “ Всъщност не искам да остана дълго” ( Германия, 2025) на Андреас Грюцнер– филм за начина, по който хората с увреждания са били третирани по време и след Втората световна война. В програмата са още канадският “Абсолютна странност” на Алисон Макалпине, номиниран за Оскар през 2025 година, “Flayers” – медитативен филм за природата и лешоядите, както и “Граница” на Саша Шпроцер (Естония, 2025) – един експериментален филм за пътуване през границата между Естония и Русия в търсене на семейната памет във време на война.
Фестивалът представя и български документални продукции. Как оценявате развитието на българското документално кино през последните години?
Селекцията ни отново показва разнообразие от теми и авторски подходи – от късометражния “Натуралният роман” на Калина Николова, посветен на Георги Господинов, до „За една бучка синьо“ на Никола Бошнаков, „Последните затворници на Белене“ на Димитър Коцев- Шошо, както и “Кучето Златю” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В по-широк план българското документално кино винаги е имало силна традиция и устойчива чувствителност към социални и човешки теми. Вярвам, че сцената се развива в положителна посока и тепърва ще виждаме още по-силни български документални филми, които намират своя път и извън страната.
Сред специалните прожекции е „Рифенщал“, а закриващият филм е носителят на „Оскар“ „Г-н Никой срещу Путин“. Какво значение имат подобни заглавия за публиката в Смолян?
И двата филма са актуални и според мен е важно да бъдат показвани пред възможно най-широка публика. „Господин Никой срещу Путин“ е филм, който поставя фокус върху пропагандата, образованието и начина, по който политическите системи влияят върху формирането на младите поколения, включително и по време на война. Това е заглавие, което дава рядък достъп до реалности, които обикновено остават скрити за публиката, и именно затова е важно да бъде видяно и обсъдено.
„Рифенщал“ смятам също за филм, който трябва да бъде показван широко, защото поставя въпроса за една от значима, но и противоречива фигура в историята на киното. Лени Рифенщал безспорно допринася за развитието на филмовия език и визуалните техники, но в същото време остава дълбоко свързана с идеологията на нацизма. Филмът показва напрежение между естетика и идеология и ни кара да се замислим докъде стига границата между художествения гений и моралната отговорност. В този смисъл „Рифенщал“ е не просто биографичен филм, а предупреждение за това как в стремежа към „перфектно изкуство“ човек може да изгуби човешката перспектива. Този парадокс прави авторката важна, като тема за размисъл, разговор и позиция.
Какви възможности създава фестивалът за срещи между публика и автори?
Една от най-важните характеристики на фестивала е именно възможността за реална среща между публика, автори и филмови професионалисти. Това създава среда за диалог, който често продължава и след прожекциите. Тази година особено важно съпътстващо събитие е форум „Критика“, който ще бъде платформа за обмен между утвърдени кинокритици и млади автори, които тепърва навлизат в професията. Вярвам, че подобни инициативи допринасят за развитието на критическия разговор и за по-широкото разбиране на киноезика у нас. Това, което наблюдавам през последните години, е, че именно в по-интимния мащаб на фестивала се създават най-ценните контакти. За разлика от големите международни събития, тук хората наистина имат време и пространство да се срещнат, да разговарят и да споделят опит — не само в залите, но и в неформална среда.
Каква е ролята на Смолян и Родопите за идентичността на фестивала?
Планината, чистият въздух и усещането за отдалеченост от градския ритъм – превръща прожекциите в нещо повече от стандартни фестивални събития. Киното под открито небе придобива различно измерение, в което публиката е по-близо както до филмите, така и до самите истории. Смолян е неразделна част от идентичността на фестивала. За нас това място не е просто локация, а активна част от преживяването, чиито характер трудно може да бъде повторен другаде.
Ако трябва да поканите публиката с едно изречение, защо не бива да пропуска RIFE 2026?
RIFE е място за срещи, споделени преживявания и най-вече силно документално кино (с вход свободен), или нещо като културен туризъм примесен с магията на Родопите.
