Софийската национална опера откри своя трети Вагнер фестивал със „Златото на Рейн“ като прелюдия към втората продукция на академик ПламенКарталов от цикъла „Пръстенът на Нибелунгите“, осъществен само за 13 години (!) в този, бих казал, „Байройт на Балканите“. И това наистина е подходящо сравнение, тъй като Пламен Карталов е поставил девет от десетте произведения от Байройтския канон от 2010 година. насам. И бихказал, че само той успя да постави на това високониво тези девет трудни произведения за толкова кратки срокове. Да, това, наистина, е нещо уникално висторията оперния свят досега, включително и в историята на Байройт!
Освен това, двете продукции от цикъла „Пръстенът“ от 2013 г. и 2023 г. по никакъв начин не са сходни. И двете са базирани на една щателно обмисленахудожествена концепция за целия цикъл. Сценографията на Ханс Кудлих от Виена и светлинният дизайн на Андрей Хайдиняк, с мултимедия от Елена Шопова, са наистинаестетически зашеметяващи в отделни моментимоменти, като формирайки по един оригинален начин визуалните и драматични мемнти на четирите вечери. Оригиналните, решени с богата фантазия, костюми садело на художничката Християна Михалева-Зорбалиева.
Първокласни певци като Веселин Михайлов катоВотан в „Злато на Рейн“ и, още по-добре, АрисАргирис, може би първият гръцки Вотан във„Валкюра“ – последният говорещ безупречно немски– бяха изключителни, както и Даниел Острецов катопъргавия и интелигентен Логе и Пламен Димитров като простоватия, злобен Алберих. ГласовитатаВиолета Радомирска беше чаровна, привлекателнаЕрда. Мартин Илиев отново покори публиката съсзавладяващото си превъплъщение като Зигмунд, представи както борбения му характер, така и страстната му любов. И бих казал, че беше много подходящ за тази трудна роля. Алма Лиза Бандаловскабеше впечатляваща Зиглинда с драматичен темперамент, ярка, вълнуваща. Гергана Русекова – представи много успешно своята Брунхилда.Финалната сцена с нея и Аргирис беше направосърцераздирателна!
Сред неизменно отличните Валкирии – за разлика от тези, които видях и чух във Виенската опера, само преди две вечери – имаше една, която не беше от България. Микаела ди Каталано от Мюнхен, но и тя се сля безпроблемно с изключително убедителнияансамбъла на пъргавите валкюри. Константин Тринкс, който, подобно на много от българскитепевци, / учил при професор Рихард Тримборн ,както и Микаела ди Каталано/, демонстрира пълното си диригентско майсторство на подиума на оркестъра на Софийската опера и балет. С сигурна, умело воденаръка той поддържаше перфектен контакт както с музикантите, така и с певците, създавайки дълга, непрекъсната хармонична дъга през двете вечери. Наистина изящно изпълнение на „Звън“ с оркестър, чийто звук беше значително подобрен от нови меднимедни инструменти (валдхорни, тромбони и бас тромпет)!
Този „Пръстен“, според намеренията на Вагнер и неговия мит, с неговите последователно подходящивизуални елементи, които включват и модернистичниелементи и великолепни, понякога в стила на френския живописец Марк Шагал, цветови вариации, е една от двете или трите най-атрактивни продукции, които се играят в момента в Европа и вероятно по целия свят.
д-р Клаус Биланд, музикален критик
от редакцията на сп. DAS OPERNSMAGAZIN
