Илиян Бойчев е основател и изпълнителен директор на IBTrainings – иновативна и амбициозна компания, в която работят професионалисти със солиден опит в сферата на корпоративните проекти и обучения. Роден е в гр. Пловдив, през 1983-та година. Израства в непосредствена близост до стадион „Локомотив“ и въпреки, че любимите му цветове са черно и бяло, смята, че в живота и в работата малко неща са черно-бели.
Неговата максима е: „човек, за да бъде в синхрон със себе си, трябва да се стреми към 3 неща: да печели достатъчно пари, да има възможност да учи от нещата, които прави, да изпитва удовлетворение от тях.“
Старае се винаги да взима решения, воден от тези 3 фактора, като в същото време гледа към звездите, но здраво стъпил на земята. Вярва, че по-важно условие за професионален успех е заземяването, отколкото изпадането в изкуствено създадени състояния на позитивизъм, мечти или абстрактни философски принципи. Илиян силно вярва, че професионалните умения, било то лидерски или не, не само се придобиват с времето и опита от работната среда ,но и че това е непрестанен процес на самоусъвършенстване. Верен на убежденията си, Илиян и екипът му в IBTrainings, провеждат групови бизнес обучения, които спомагат развитието на презентационни умения, критическо мислене, екипност, управление на обекти и ресурси, и др. Но, всички сложни и комплексни умения, необходими на един лидер да мотивира и придвижва в желаната посока останалите.
За да разберем какво още би ни помогнало да се реализираме, кое е общото между повечето от нас и кога да отстъпваме от лидерската си позиция, потърсихме отговор на тези въпроси от опита и наблюденията на г-н Бойчев.
Илиян, Вие обучавате хора да бъдат лидери. Означава ли това според Вас, че лидерите не са лидери по рождение, а се създават?
Има различни мнения и гледни точки по този въпрос. Лично моето мнение е, че лидерите по-скоро се създават, отколкото да се раждат. Със сигурност ако имаме талант това много ще помогне, но като цяло считам лидерството за умение, което както всички други умения би могло да бъде развито. Умението да бъдем лидери е процес, не е нещо, което правим днес и от утре получаваме. Всеки човек от перспективата на позицията си може да развива това качество до степента, до която има капацитет. Или с други думи до степента си на некомпетентност според принципа на Питър. Но пък достигнатото ниво може да се окаже напълно достатъчно, за да увлича и въздейства по мотивиращ начин на хората, с които общува и работи. Друг мит, с който аз лично не съм съгласен, че лидерите са харизматични. Напротив, има много ‘‘тихи‘‘ лидери, които ръководят екипа си не с чар и излъчване, а по-скоро с пример на усилен труд и резултати. Естествено харизмата от една страна и това човек тихо да работи и така да си спечели авторитатет не са взаимно изключващи се неща.
Кои са другите качества, които ще ни помогнат да постигнем резултати или да се реализираме, освен лидерските?
Доста са, но бих откроил почтеността, интелекта, енергичността и може би най-важното, което обединява всички и това е да създадем чувството на околните, че могат да разчитат на нас. Тоест да сме надеждни. Това създава доверие към нас, а то е в основата на взаимоотношенията, водещи до резултати. В допълнение от изключителна важност е фокусът, т.е. умението да сме концентрирани и целенасочени. И не на последно място да бъдем целенасочени. Имам предвид не само да разчитаме на времето да се подобряваме, а освен на него да си поставяме и лични цели за подобряване на определени лични качества. Защото, целта действа точно по този начин – съкращава значително времето за постигане на подобрение в насоката, в която искаме.
Обучавате и хора на средно мениджърско ниво. Понякога под мениджъра е по- организиран и има повече качества и потенциал от главния мениджър. Какъв съвет бихте дали в такава ситуация за успешна координация между двамата?
Интересен въпрос. На първо място трябва и двамата да се опитат да преодолеят егото си. Това въобще не е лесен момент, но е основата за успешна взаимна работа. Другото, което давам като съвет, е да подчинят взаимоотношенията си на резултата, както и да си изяснят силните си страни и страните, които търпят подобрение. Няма съвършени хора и няма как един човек, колкото и опитен и добър да е да знае всичко. Хубаво е да се анализира какво е естеството на самата неорганизираност – дали е заради склонност към разсейване, подценяване или просто характер. Но при всички положения човекът от екипа на неорганизирания мениджър трябва да подходи много дипломатично, но в същото време категорично. В миналото си имах страхотен пряк ръководител, който обаче имаш една слабост – почти никога поставяйки задача не даваше крайни срокове. Когато много ненатрапчиво в неформален разговор му казах, че хората в екипа му (включително и аз) можем несъзнателно да злоупотребим, тогава той взе мерки относно този свой мениджърски дефицит. Нещо, което от практиката съм разбрал, че работи е в подобни случаи всеки да поеме отговорността си относно реакцията си. Като правя сериозно разграничение между отговорност и вина. Тоест човекът под неорганизирания мениджър няма вина за тази ситуация, но има отговорност как ще реагира към нея.
Срещате се и комуникирате с изключително много различни хора. Прекарвате седмици в разговори и упражнения с тях. Кажете ни, кое е общото между всички и кое е крайно противоположното?
Общото, най-кратко казано е, че всеки носи кръста си. Всеки води някаква борба или се бори за постигане на някакъв стремеж. В същото време никой не може да избяга от характера си – това също важи за всеки един човек. Крайно противоположното е пак свързано със споменатия стремеж – някои хора се стремят към насъщния и към това да осигурят семействата си. Други хора се стремят към някакви лични или професионални резултати, а трети се стремят към това да намерят попрището, в което да се реализират.
Друга противоположност между хората, която отчитам и която считам за негативна, е прекалено голямото поляризиране на хората – от една страна има много интелигентни и амбициозни хора, решени да се борят и да успея. Но от друга има хора, изпаднали в летаргия и апатия, които живеят по инерция и в които ентусиазмът да не кажа, че го няма, но се появява много много рядко.
Възможно ли е човек, да бъде лидер само на работното място, и да отстъпва от позиция в семейна или приятелска среда? Как да постъпим, ако усещаме, че губим баланс?
Краткият отговор е Да, може. За да имаме баланс преди всичко трябва да дефинираме какъв тип позициониране в личен и работен план ни прави щастливи. Не всички хора са най-щастливи, когато са лидери. Например има много хора, които са номер 2 и това ни най-малко не им влияе лошо. Напротив. Те са хора, обичащи да бъдат в сянка и да работят от такъв вид позиция. Веднага ми изниква на ум помощник треньора на Барселона от времето, когато Христо Стоичков игра там. Неговото име е Чарли Рексач. Малко хора знаят името му, но той е имал не по-малка заслуга за титлите на Барселона от Йохан Кройф, който е бил абсолютния лидер на тима. Да не си лидер в дадени области от живота не е никак лошо. Много по-важното е човек да знае в какво е силен и да върши работата си добре.
