Нетърпелива публика очаква началото на представлението в препълнения театър „Политеама“ в Неапол. “Джон Малкович в театрална постановка е гаранция за добро представление”, подшушват коментарите. Участието на този международно известен артист, чиято кариера започва точно от театъра, но когото мнозина познават преди всичко благодарение на работата му в киното и телевизията с продукции като Being John Malkovich или The New Pope, обещава епичен финал на Campania Festival Theatre 2023 г.
Реализацията на известната пиеса на френския драматург Бернар-Мари Колтес „In the solitude of cotton fields” е почит към първата любов на Джон Малкович – театъра. Заедно със също толкова брилянтната литовска актриса Ингеборга Дапкунайте, двамата вдъхват нов живот на произведението, написано през 1985 г. Представено на английски език с италиански субтитри, шоуто привлича голяма международна публика, нетърпелива да се приближи, да види и да усети гения на двамата световноизвестни артисти.
Завесите се вдигат и от някъде се спуска екран, върху който е прожектиран образът на мъж, който се съблича. Не виждаме лицето му, нито знаем кой е, обърнал ни е гръб. Това, което виждаме обаче, е отворена врата на банята. Сега, когато е напълно гол, прекрачва прага, но остава неподвижен на вратата, без да я затваря, и още преди да застане под душа водата започва да се докосва, все още с гръб към публиката. Мастурбира, но от самата атмосфера усещаме, че в този акт зад удоволствието се крие нещо тъмно, мрачно, почти болезнено.
Без да ни дава повече контекст, екранът се вдига, но само наполовина и зад него, в тъмнината, виждаме две мистериозни фигури в елегантни костюми, сякаш са там, за да сключат бизнес сделка. Лицата им – сериозни, строги, почти лишени от емоции, се прожектират на екрана. Първа заговаря женската фигура, предлагайки услугите си на отсрещната страна. Целта ѝ е да разбере кое е онова, което другият желае най-силно, онова изгарящо желание, което пази в тайна от света и от което самият той се страхува. Достатъчно е да го назове и опитният „продавач“ ще може да го осъществи.
Звучи просто. Но тогава защо мъжът е толкова разстроен от предложението? На какво се дължи ужасът изписан на лицето му? Става въпрос за желание, което никога не е било изричано, но от което човек се страхува толкова много, че не можем да го признае дори пред себе си. И кой знае какво би се случило, ако някой се осмели да го спомене, да даде име тази част от нас, от която най-много се страхуваме, защото никой не би я приел, и точно затова сме принудени да продължаваме да я потискаме.
Представлението се превръща в борба между купувач и продавач, в която нито единият, нито другият се осмелява да назове предлагания „продукт“, никой не иска да се разкрие пред отсрещния и всичко се основава на размяната на сложни аргументи, словесни нападки и защити, които не водят до решаване на проблема- точно обратното, объркват публиката още повече. Но това, което се усеща, е илюзията за нещо сексуално, за едно забранено желание, може би наказуемо, заради което главният герой се страхува от съвестта си, страхува се да признае похотта си, защото да я назове означава да приеме съществуването ѝ без да е готов да се изправи пред последствията.
И ето как ни се струва все по-ясно, че тези две фигури не са две различни личности, наблюдаваме един и същи човек, който се бори сам срещу себе си, а ние не сме нищо повече от свидетели на неговата вътрешна война, намираме в подсъзнанието на един мъж, който в своята самота изживява бурен конфликт. Така ролите на клиент и продавач непрекъснато се разменят, за да ни разкрият, че това изстрадано и болезнено противоборство ще бъде последното, преди един трагичен финал.
Голямото въздействие на представлението, освен на майсторството на актьорите, се дължи и на впечатляващата техническа поддръжка. Благодарение на видеата в реално време публиката вижда в близък план прожектирани на екрана лицата на актьорите, за да може да проследи и почти да усети емоциите им върху себе си. Не липсват и видео ефекти, които в точния момент усилват въздействието на думите и движенията, превръщайки представлението в едно истинско шоу, което публиката изживява с всички сетива.
“In the solitude of cotton fields” е един от онези спектакли, пред които човек не може да остане неутрален. Постановката смущава, провокира размисли, въпроси, страхове, прави те свидетел на болката на другия, за да разстрои вътрешния ти свят. Това е спектакъл, в който да се изгубиш, без непременно да преоткриеш себе си, от онези, които те поглъщат, ровят дълбоко в мислите ти, без да се опитват да ги пренаредят, а след това те оставя с още повече съмнения и едно необяснимо усещане за празнота. Изпълнение, толкова блестящо, колкото смущаващо, което въвлича зрителя, пренасяйки го в най-съкровените мисли на главния герой. Публиката от обикновен наблюдател се превръща в активен участник.
