„Родопите изчезват културно“ – фондация Б.Р.Ц.К. с остро писмо до държавата
Фондация „Благодарност, Равенство, Целеустременост, Колаборация“ (Б.Р.Ц.К.), поставя на вниманието на управляващите системната и задълбочаваща се криза, засягаща културната, социалната и демографската тъкан на Родопите и необходимостта от национална културна и институционална реакция спрямо задълбочаващия се социален, културен и демографски срив в района.
В писмото се аргументира необходимостта от целенасочена държавна реакция, разработена на база експертен анализ и вдъхновена от добри европейски практики. Подчертани са конкретни уязвимости, включително липсата на културна инфраструктура, невидимостта на местното наследство и деструктивния ефект върху малцинствените общности в региона. Надеждата на Фондация Б.Р.Ц.К е че изпратеният документ ще се приеме като конструктивен сигнал за действие и начало на координиран публичен диалог по темата.
Адресирано до представители на българските институции, писмото представлява сериозен апел за преосмисляне и преформулиране на държавната културна политика по отношение на Родопите – регион с изключително културно, историческо и социално значение. Авторите настояват, че без адекватна намеса, регионът ще продължи да страда от културна ерозия, социална изолация и ускорено обезлюдяване.
Основни проблеми
- Културна деградация и институционално отсъствие
Въпреки уникалното културно наследство на Родопите – включително многообразие от етноси, религии и традиции – културната инфраструктура в региона е в упадък. Читалища, фолклорни ансамбли и културни домове функционират слабо или изцяло липсват. Липсата на художествени школи, празници и устойчиви културни програми създава усещане за институционална изолация. - Демографска и социална криза
Културната пасивност е свързана със засилена миграция, особено сред младите хора. Без културни пространства и възможности за себеизразяване, младите хора се чувстват откъснати, губят усещането за принадлежност и идентичност. - Липса на синергия между култура и туризъм
Родопите се представят туристически основно чрез природните си дадености, без адекватно включване на културното наследство. Така регионът остава невидим и за туриста, и за самия себе си. - Мълчаливата маргинализация на малцинствата
Българските мюсюлмани, турската общност и други етнокултурни групи не получават подкрепа за съхраняване и предаване на културната си памет. Това води до чувство за изключеност и културно заличаване, особено сред младите поколения.
Основни предложения
- Изготвяне на Национална стратегия за културна рехабилитация на Родопите
Включва междуинституционално партньорство (Министерства на културата и туризма, местна власт, експерти), което да създаде дългосрочен план за културно възстановяване, базиран на европейски модели. - Създаване на Регионален културен фонд
Целта е да се финансират местни инициативи, да се идентифицира и съхрани културното наследство и да се стимулира културното предприемачество. - Инвентаризация и дигитализация на културното наследство
Създаване на база данни, включваща фолклор, занаяти, архитектура и устни разкази, създадена с участието на местни общности и млади хора. - Мобилни културни екипи и рехабилитация на читалища
Обучени културни специалисти да работят по места, а част от читалищата да бъдат превърнати в общностни културни центрове, предлагащи програми за деца, обучения, ателиета и архивни проекти. - Създаване на културен маршрут „Живата памет на Родопите“
Интегрирана мрежа от музеи, ателиета, етнографски къщи и фолклорни сцени, обединени под обща идентичност и комуникационна стратегия – част от националната туристическа визия. - Образователни програми и културни медиатори
Обучение на млади хора от региона да бъдат посредници между местните културни практики и институциите. - Дигитална платформа за Родопите
Онлайн платформа за културно съдържание в реално време, включваща архиви, новини, дарения, събития и доброволчески възможности.
Мерки за етнокултурна справедливост
- Разработване на многоезично културно съдържание на български, турски и ромски.
- Учредяване на центрове за културна памет на малцинствата.
- Провеждане на междуобщностни събития, включващи различни възрастови и етнически групи.
- Въвеждане на концепция за културен медиатор от самите общности.
- Осигуряване на видимост на малцинствените култури в платформите на Министерството на културата.
Авторите подчертават, че културата в Родопите не е лукс, а социална необходимост. Те настояват за практическо, а не декларативно отношение към културната политика в региона. Примерите от други европейски страни показват, че културната рехабилитация може да бъде успешна, ако е институционално подкрепена и дългосрочно планирана.
Писмото не търси привилегии или грантове – то е резултат от доброволен труд и вярва, че бъдещето на Родопите и на България като цяло, минава през активната грижа за културата, паметта и социалната цялост.
