Росен Кукушев, Завръщане в Александрия, поезия, изд. Ерго, София, 2025
Движение и статичност, динамика и съзерцание, процес и състояние – разнопосочност и единство на тези семантичните модуси са залегнали в концептуалното тяло на третата поетична книга на Росен Кукушев. Метафората на „завръщането“ като път, но и като място. „Александрия“ също като цел на едно пътуване, но и като топос на географската карта и в сърцето. Тези смислови елементи се разполагат в пространствено-времевия континуум едновременно по вертикал и по хоризонтал.
…едно самотно време и
времето до нова самота
Илюзия (с.77)
Линейното време, което тече от миналото, през настоящето към бъдещето, но и очертанията на градове и места, през които препускат задъхани сънища в различни посоки и на много нива.
…духът след квантовия вакуум
се завърта на пета – и като в сън
подрежда орбитите на звезди…
Етюд по една картина с креда (с.39)
Измеренията на видимия свят с небето над нас, но и загадъчните светове отвъд – надълбоко и нависоко. Една подредена видима система, която обаче може да бъде взривена във всеки следващ момент. Разрушена до основи от „птица в аквариум“ (Есен в Хокайдо, с.8), или един „фотон на тишината“ (Акварелна соната, с.42), или „метастазите на съня“ (Amabilis Insania, с.26).
Всички елементи могат да се трансформират и сменят местата си. Пространството става линейна величина, а времето застива тук и сега. Отдавна изчезнали градове; топоси – митологични и съвременни, реални и измислени препускат като конниците на Апокалипсиса през сънищата и всяко съществува в свое собствено измерение. Пафос, Танджер, Андалусия, Гранада, Кордоба, Йерихон, Мадейра, Сцила и Харидба, Одеса, Бейрут и т.н., и т.н. Като река, в която не можеш да стъпиш два пъти. Време, което се превръща в многомерен тасеракт, от който не можеш да излезеш, обречен да обикаляш безкрайните му коридори вечно.
…една пеперуда се обеси
днес на лъчите на слънцето
За какво да говоря (с. 49)
Любовта в поезията на Росе Кукушев е родена в черна дупка някъде в бездънния космос и „ не е готова още/за реколта…“ (изкуството на бавното себеотричане, с.52). А музиката идва в този свят от другия – на сънищата, и отново се връща там.
…звукът от пианото е
прелюдия към тишината
а тя е подготовка за молитва
Интерлюдии 1 (с.50)
И тук:
…накрая ти свали
съня от тялото
излезе само
по душа от него
Тишина в стаята (с. 59)
Илюзията за време и пространство налагат свои закони, без които обаче светът е немислим. Условностите на живота, красотата и любовта, които обаче придават смисъл на човешкото съществуване.
…ние с теб сме красиви пияници
а тях ги приемат
като писма до поискване
с блажено предимство
поравно
и смъртта
и животът
Ерос и Танатос (с.37)
Поезията в тази книга е във фокуса на тишината и покоя, но е отворена и е във вихъра на живота. Слънчева като импресионистичен акварел и смирена като джаз. Интимна, сакрална и свидна, но всеобхватна и необятна. Тя е едновременно жестока до кокъл и нежна до сълза:
пазя те като къшея хляб
като котенце
свито на кравай
между две груби
мъжки длани
Нежност (с. 38)
Всеки стих от „Завръщане в Александрия“ пулсира на границата между радостта и страданието, опиянението и тъгата, загубата и надеждата. Наситена с конкретни имена на географски локации, исторически личности, митологични и литературни персонажи и реални хора – поезията на Росен Кукушев впечатлява с чувственост и ерудиция и без съмнение е явление в съвременната българска литература.
*цитат от стихотворението „Завръщане в Александрия“
Автор: Нели Лишковска




