Розалия Лефеджийска

Розалия Л -„Хората препускат към някакво илюзорно утре“

Розалия Лефеджийска е родена в гр. Габрово, но по-голямата част от съзнателният ѝ живот е свързан с гр.Варна, и е белязан от обичта ѝ към морето. Определя се като „един малък хаос!”. Въпреки нестихващото ѝ влечение към изкуството, пътят ѝ минава през Математическа гимназия-Габрово, Икономически университет-гр. Варна, школа по моден дизайн, което се превръща и в нейна професия за кратко. Първите ѝ стъпки в рисуването минават през ателието на Пепа и Боян Боянови в гр.Казанлък 86-89 г., след това в гр.София през ателиетата по рисуване на проф.Божидар Бояджиев, проф.Вихрони Попнеделев и Михаил Камберов 89-91 г. През 2001 г.завършва Частна академия по изящно изкуство“Жул Паскин“ в гр.София в класа на художника Румен Лаптев и проф. Васил Вълев. Досега Розалия има четири самостоятелни изложби и редица участия в общи, в цялата страна и чужбина. Както тя сама казва, потапя се надълбоко в света на живописта преди около 11 години.

Нямах никаква представа колко силно ще ме заплени той и, че точно в него ще намеря уютно местенце да създам свой собствен свят, такъв, за какъвто душата ми жадуваше-пълен със светлина, нежност, любов, надежда… В него можех да бъда себе си и да имам безценната възможност чрез творбите си да дарявам хората с така нужните им в днешния объркан свят топлина и красиви емоции…“

 Розалия  работи основно с маслени бои и шпакла, рядко си позволява и „бягство към акварела“. В началото на кариерата си има слабост към морето като сюжет, но в последствие се увлича по откриването и пресътворяването на човешките емоции и природата като цяло. Казва, че се вдъхновява от малките неща, които хората не забелязват, докато препускат задъхани към „ някакво илюзорно утре, за да открият един ден, че са пропуснали живота си…“

През годините картините на талантливата художничка, съвсем естествено се обвързват със стихове, които също получават своето признание. През месец май 2015, Розалия   представя първата си стихосбирка „Нежни хоризонти“, която направила съвместно с колежката си по „четка и перо“ Емилия Николова. В нея са включени 50 от нейните стихотворения, свързани с темата за нежните хоризонти, които преследва човешката душа. Стиховете са публикувани във вестници и множество колаборации.

Според авторката, българите ценят изкуството и картините отпътуващи от България, много често, отиват в домовете на българи, живеещи зад граница. Дейците като нея оцеляват със собствени сили и средства, и благодарение на това, че вярват в своята мисия. Подкрепя  всеобщото мнение, че държавата като цяло не прави нищо особено за което и да е било изкуство. Намира подкрепа от хора и организации, които подават ръка на творчеството и се опитват да му отредят достойно място.

Там някъде…

Отвъд изгубения свят.
Отвъд душите опустели.
Отвъд потъналите в хлад
сърца,до кокал обеднели.
Отвъд прегрелите стрелки,
дамгосващи изгубеното време.
Отвъд преглътнати сълзи,
от безчовечност онемели.
Отвъд пресъхналите хоризонти,
в които се надрастваха мечтите ни.
Отвъд несбъднатите спомени,
в които се удавиха очите ни.
Отвъд презряла суета,
безплодна завист и фалшиво щастие.
Отвъд Голямата игра
и всички пищно украсени маски.
Отвъд посоки и заблуди,
които ни заливат до безбрежност.
Отвъд развитийната лудост
и цялата житейска безнадежност.

Там някъде душата ми сама
преследва своите предели.
Там някъде…,отвъд“реалността“,
в безплътен нежен стон ще ме намериш.

Rozalia L

Авторски публикации 199

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!