От кралските покои до гилотината. Фаворитката на краля: Жана Дюбари

Мари Жан дьо Бари (Дюбари) е родена под знака на Лъва, на 19 август 1743 г. в град Вакульор в Лотарингия. Родена е с името Жана Бекю, извънбрачна дъщеря на готвачка и неизвестен баща. Вероятно – богатият земевладелец Клод-Рок Биляр дьо Монсо. Въпреки това, самата Жана по-късно твърди, че баща й е бил бирникът Жан Воберние. През 1749 г. майката на Жана се омъжва за Никола Рансен, богат доставчик на провизии за френската императорска армия. Благодарение на неговото покровителство през 1753-1758 г. момичето успява да се изучи в едно манастирско училище. От дете чете много и всички забелязват голямата й интелигентност. В ранната си младост преминава през ред изпитания. Живее в различни богаташки къщи, става фризьорка, шивачка- модистка, не се задържа на едно място, дори ражда дете на един от тези буржоа. Скоро бива забелязана от армейския капитан граф Жан Дюбари.

На своите четиридесет години той вече се е сдобил с лоша репутация и прозвището Le Roué (Безпътника). Графът доста успешно се занимавал със сводничество във висшето общество и снабдява благородни господа с подходящи млади жени. Той веднага преценява качествата на привлекателната и умна Жана и я препоръчва на влиятелния херцог на Шоазел, който често използва по- разкрепостени жени за постигане на своите политически цели. По това време Жана работи в известния публичен дом на Мадам Гурбен в Париж.

Личният камериер на краля Льобел запознава Жана с Луи XV

Влюбчивият и темпераментен монарх е моментално покорен от чара, ума и сексапила на младата хубавица. Заради ниския си произход обаче, тя не можа да бъде допуснато до двореца тогава, лишеният от скрупули и алчен, Жан Дюбари лесно намира изход от ситуацията и набързо я омъжва за своя по- малък брат Гийом Дюбари. На 1 септември 1768 г. Жана Бекю става графиня дю Бари, а на 22 април 1769 г. се появява на бал в двореца Версай. За тази услуга Жан Дюбари получава графството Журден и обширни имоти в провинцията, Източна Гаскония.

Находчивата и смела Жана дю Бари прави светкавична кариера,

измествайки напълно официалната фаворитка мадам Помпадур. Получава от Луи XV огромна рента, луксозни бижута, имоти в Сен Врес и Лувесиен, близо до Марли льо Роа.

Неочакваното богатство не разглезва бившата модистка и фризьорка. Жана дю Бари е голям меценат, покровител на изкуствата и занаятите. Допринеся за развитието на художествените занаяти, по-специално за производството на прочутия френски порцелан от Севър. На нейното покровителство се радват повечето от художниците, скулпторите и архитектите от епохата. Лично тя полага много усилия за разработването на известния красив декоративен стил, известен като Стила на Луи XV.

Много дейци на Просвещението като Дидро, Д Аламбер, Волтер искрено се възхищават на красотата и природните таланти на Жана. Последният дори й посвещава стихотворение.

В същото време в кралския двор се формира цяла партия от врагове на фаворитката Жана дю Бари.

Министър-председателят Шуазел още от появата й във Версай, не се отказва от надеждата да отстрани „тази арогантна уличница“ / както я нарича/ и да постави на нейното място, като кралска фаворитка, сестра си, Беатрикс дьо Грамон. Той и неговите съмишленици от Двореца разпространяват слухове, клеветящи графинята, публикуват дори порнографски брошури като „Обучението на модист или апотеозът на крал Пето“ („L’Apprentissage d’une fille de modes, ou L’Apothéose du roi Pétaud”). Премиерът Шоазел внушава на кралицата неприязън към Жана, която тя запазва до края на живота си. Едва през 1771 г. Жана дю Бари оцелява до оставката на Шуазел и достигна апогея на своята власт като фаворитката на краля. И така, до смъртта на Луи XV през 1774 г. позицията й остава непоклатима. Тя е изместила вече остаряващата Мадам дьо Помпадур….

Новият крал, синът на Луи XV, Луи XVI и неговата съпруга Мария Антоанета, обаче не изпитвали никаква благосклонност към Жана дю Бари.

Като знаели, че на младини тя е работила в публичния дом на мадам Гурден. Без допълнителни обяснения бившата фаворитка бива набързо изпратена в изгнание в манастира Понт-о-Дам. Едва през октомври 1776 г. тя получава разрешение да се върне в имението си Лувесиен, подарено й от Луи XV.

Тук тя вече започва да води сравнително спокоен живот, но без да се отказва от напълно от любовта. Преживява страстна афера с херцог Луи дьо Косет- Брисак, а след това и със съседа си, англичанина Хенри Сиймур. През това време неин чест гост е прочутата художничката Елизабет Виже-Льобрен, която създава три нейни великолепни портрета. За голямо неудоволствие на Мария Антоанета, нейният брат, император Йосиф II, посетил Лувесиен през 1777 г. и отправил много комплименти на домакинята. Той любезно вдигна жартиера, паднал от крака на графинята с думите: „Госпожо, красотата управлява всичко!“

Великата френска революция драматично променя съдбата на красавицата Жана дю Бари.

През 1791 г. крадци открадват от дома й бижута на стойност почти 80 хиляди ливри (приблизително 60 милиона евро). Графинята предлага голяма награда за залавянето им, като по този начин неволно разкрива размера на своето състояние. В търсене на изчезналите съкровища, няколко пъти посещава Лондон, което предизвиква подозрението на лидерите на Революцията. Графинята е обвинена в заговор с политически емигранти, избягали в Англия. Общественото мнение става все по- агресивно към бившата кралска фаворитка. На 9 септември 1792 г. членовете на местното Народно събрание изхвърлят от прозореца главата на Луи XVI дьо Косет-Брисак, отсечена предишния ден във Версай. Прeд тази наистина ужасяваща гледка Жана Дюбари пада в несвяст!

Няколко дни по-късно графиня дю Бари е арестувана по обвинения в държавна измяна и шпионаж. Предубеденото разследване в затвора Сан Пелаги не продължава дълго. Съдиите акцентират основно върху неморалния характер на обвиняемата. В заключителната си реч държавният обвинител заявява:

„Виждате пред себе си парижката Месалина, тази съвременна Далила, нагла, безсрамна, известна с разпуснатостта и развратния си живот; виждате една жена, която заради разврата сподели живота и съдбата на деспот, пожертвал благоденствието на своите поданици в името на срамните си удоволствия. Но не толкова срамният и нечестният й възход, дори не и подлият разврат на тази проститутка трябва да привлече сега вниманието ви. Вие трябва да решите дали … тя не е заговорничила срещу всички нас, срещу свободата и властта на народа? „

На 17 септември 1793 г. Революционният трибунал на Париж осъжда „гражданката Бари“ на смърт чрез гилотина.

На 8 декември 1793 г. прочутата хубавица се качва на ешафода. Според легендата, Мадам дю Бари моли палача до последния момент: „Оставете ме жива още за една минута, нека за последен път да се порадвам на живота и да погледна небето, моля Ви!“

През 1829-1830 г. са публикувани „Мемоари на графиня Дю Бари с дребни подробности за цялата й кариера като фаворитка на Луи XV“, написани от нейно име от писателя Етиен Ламот- Лангон. Малко дълго заглавие, нали?! Типично за епохата…

Образът на графиня дю Бари е обезсмъртен в голям брой различни произведения на изкуството.

Романи на Александър Дюма; Едмон Гонку Джийн Плейди; Моника Беренстейн; Андре Ламбер; Роже Дюгени. Филми на Гордън Едуардс „Мадам Дю Бари” (1917) с Теда Бара в главната роля; Ернст Любич „Мадам Дю Бари“ (1919) с Пола Негри; „Дю Бари, жена на страстта“ (1930) с Норма Телмейдж; „Madame Dubarry” на Уилям Дитерле (1934) с Долорес дел Рио; “Marie Anoinette” (1938) с Гладис Джордж; Кристиан-Жак „Мадам Дю Бари“ (1954) с Мартин Карол; София Копола „Мария Аноанета” (2006) с Азия Ардженто и последният с Джони Деп и Майвен дьо Бла от 2022. И да не пропуснем оперетата от Карл Мильокер „Графиня ДюБари” (1879) и мюзикъла на Коул Портър „Дюбари беше дама! “ (1943)…