„Фаворитката на краля“: Мадам дьо Помпадур

„Фаворитката на краля“ или как Мадам дьо Помпадур организира оргии и допринася за Просвещението на Франция. „След нас, и потоп ! “

На 29 декември 1721 г., преди 302 години, се ражда маркиза дьо Помпадур, една от най-влиятелните жени на 18 век, която не само диктува модата на роклите и архитектурата, но и контролира цялата европейска политика, тласкайки нациите и държави заедно. В същото време тя до голяма степен допринася за триумфа на епохата на Просвещението във Франция. За съдбата на официалната любовница на френския крал Луи XV са написани книги, има пиеси и филми, тя е наистина синоним на понятието „фаворитка“ / любимка /, може би най- прочутата от този род жени!

Рожденото име на тази прочута жена е Жана Антоанета Поасон

и е родена под знака на земния и устойчив Козирог. Произхожда не от аристократично, а от буржоазно семейство. Според историците от епохата е била е умна, образована и красива. И при това със силен характер. Като официална любовница на Луи Петнайсти, продължение на двадесет години, тази упорита и умна дама оказва решаващо влияние върху обществените дела не само във Франция, но и в световен мащаб. Защото по онова време Франция е водещата държава в Европа и в света. Всъщност именно тя определя политическия климат в Стария континент и дори отвъд океана, променя ориентацията на френската политика и допринася за началото на Седемгодишната война – най-големият военен конфликт на 18 век, в който участват не само всички европейски сили, но и, както знаем от историята, страните от Северна Америка, Карибите, Индия и Филипините и дори някои индиански племена. И не случайно Уинстън Чърчил нарече Седемгодишната война истинската „Първа световна война“. В резултат на този голям световен конфликт, Франция изгубва колониите си в Северна Америка и немалко от своя престиж.

Името на Мадам Помпадур се е превърнало в нарицателно

а самата тя се възприема почти като първата в цяла поредица от известни куртизанки. Свързва се и с имената на прическите и козметиката, на прочутата френска кухня, на дамските аксесоари – с една дума, със стила на цялото това време, в което Франция, начело със своя крал и с всемогъщата фаворитка е в центъра на цивилизования свят . Възникналият, именно по нейно време стил Рококо, достигнал своя връх през епохата на Луи XV, също се свързва именно с Мадам дьо Помпадур, която въвежда и т.н. „Черупки на Помпадур“ в архитектурата на всички дворци, построени под нейното ръководство, с техните богати, луксозни интериори. Става създател и „Модата- Помпадур“, която продължила да властва във Франция и Европа дълги години.

В същото време неуморната Маркиза покровителства науките и изкуствата. Всъщност, тя е необикновено образована и начетена, обича книги, както и писателите и философите, които нейният господар пренебрегва и дори презира. Известно е, че още преди да бъде представен на краля, великият философ и писател Волтер търси покровителството й, а прочутата Френска енциклопедия на Просвещението също е до голяма степен нейна рожба, оказала голяма морална и материална подкрепа на мнозина от френските философи, просветители, писатели, художници и скулптори. По въпроса за разрешението за публикуване на Енциклопедията на Дени Дидро и Д’Аламбер тя дори влиза в остър спор с Френския парламент, защитава и писателя и философа Монтескьо от враговете му по време на ожесточените дебати около книгата му „Духът на законите“, появила се през 1748 година. След нейната намеса във Франция влиза и забраната на дейността на йезуитите.

По време, когато класовите различия са били на преден план

неаристократичният, буржоазен произход на „маркизата“ е бил проблем за кариерата й. Въпреки, че семейството й е доста богато. Баща й, финансистът Франсоа Поасон, се е занимавал със спекулации на черния пазар и доставки на храна (според някои исторически източници, е бил дори обвинен в корупция). През 1725 година фалирал и избягал от Франция в Германия, като оставил семейството си на грижите на нотариуса Льонорман дьо Турнема, когото повечето историци смятат за истинския биологичен баща на Жана Антоанета, тъй като години наред е бил любовник на майка й. Във всеки случай той дал много добро образование на момичето Жана Антоанета, та когато навършила 19 години, й предложи за съпруг – собствения си племенник и наследник Чарлз Гийом д’ Етиол. Скоро била представена пред парижкото висше общество. Невероятната хубост, интелигентност и непринуден нрав й донесли бърза популярност сред аристократичните среди. Станала известна и като домакин и организатор на културни и светски салони във френската столица. През 1745 г. вече била представена в двора на крал Луи XV. И така започнал техният роман.

23- годишната Жана Антоанета Поасон била настанена в специален апартамент във Версайския дворец, свързан чрез тайно стълбище с покоите на Краля. Тази връзка продължи шест години, от 1745 до 1751 г. След като става официална фаворитка на суверена, Жана Антоанета се развежда със съпруга си и получава имението Помпадур, което й позволи приеме титлата „маркиза“ – да получи благородническа титла.

По-късно Кралят подарява на любовницата си парцел във Версайския парк, където бива издигнат малък дворец, тъй наречения „Малък Трианон“ / Petit Trianon / като нейна лична резиденция. Проектът е дело на прочутия архитект, Жак-Анж Габриел през 1762-1768 г. Маркиза дьо Помпадур, обаче не успява да се настани в този дворец, умира четири години преди завършването му, така че той бива подарен на следващата кралска фаворитка – графиня Дю Бари.

И един смешен случай:

По това време Луи Петнадесети е женен за полякинята Мария Лешчинска. Свикнала, примирила се с изневерите му, тя приема фаворитката сърдечно, приятелски и двете дори често се срещат, за си побъбрят и да поиграят на карти. Една вечер, увлечени в разговора и в играта, часовникът бие десет. Времето, когато Луи очаква Маркизата в покоите си. Смутена, тя моли Кралицата да прекъснат играта. „Да, скъпа моя, разбира се, идете, той вече ви очаква!“, казва съпругата на любовницата.

От началото на 1750 година здравето на самата маркиза е сериозно разклатено и отношенията им с Краля се превръщат в чисто платонични, но тъй като Луи уважава интелекта й, тя запазва целия си авторитет и силното си влияние в двора, като продължава своята решителна намеса във френската политика и култура.

В допълнение към политиката, мадам Помпадур успява да уреди свободното време на Луи XV, да го запознае с най-добрите образци на изкуството, да организира срещи за тесен кръг, театрални представления, да контролира изграждането на дворци и градини, като по този начин умножава броя на своите собствени и кралски резиденции извън Версай. Но подобно на Мария Антоанета тя започва да харчи огромни суми и това води до голямо увеличения на данъците, като предизвиква гнева на поданиците на Краля..

През 1752 г. Мадам дьо Помпадур получава титлата „херцогиня“

но продължава да се представя като маркиза „от скромност“. Започва лично да избира младите дами за срещи или дори за оргии за своя крал, когото обича. За повечето от тези краткотрайни любовници, след раздялата ѝ с монарха, лично тя, организира изгодни бракове с избрани от нея благородници. А за бременните осигурява солидна рента, така че много от тези жени приемали да бъдат представени на Краля…