Заспала спящата красавица и зачакала… Спала, чакала, спала, чакала… но така и не идвала истинската любов на принца да я събуди…
Спала красавицата, чакала… но все нищо и никои..
Омръзнало ѝ на красавицата да го чака този принц с целувката изпълнена с истинска любов и взела, че се събудила. Какво да прави, и без това половината ѝ живот вече бил минал.
Станала Красавицата, огледала се, живота и харесал… Нямало кой да ѝ помогне да оправи къщата, та хванала тя сама да я стяга. Ами нали сега ще живее, няма да спи, искала да и е комфортно и уютно вкъщи. Измила прозорците, изпрала всички завеси и килими, избърсала праха, запалила печката. Не ѝ било достатъчно, затова сама лакирала мебелите и боядисала стените.
Оправяла се със всичко сама. Така ѝ харесвал живота с неговата простота, радвала се всеки ден на слънцето което греело, на птиците които пеели, на таралежите и зайците, които подминавала. Нищо не и пречило или липсвало за да чувства или раздава любов.
Един ден Красавицата решила да отиде да види трите си орисници. За жалост те живеели надалеч. И така съвсем случайно и ненадейно, хрумнало ѝ на Красавицата да си купи кола. Хем на гости при кръстниците ще ходи, хем за пазар ще я ползва, че все сама си носи тежките торби.
Имало обаче само един малък проблем, нямала Красавицата пари за кола. Сетила се, че онзи ден клюкарите от селото разправяли, че в центъра се търсило момиче да помага в нещо си, срещу добро заплащане… Решила се тя смело, пременила се и тръгнала към центъра с една торба надежди и мечти, обаче не видиш ли- чорбаджиите я върнали… Не разбирала Красавицата нищо от четмо и писмо.
Изучила се новата Аврора, започнала работа, купила кола, после купила по-нова кола, обиколила с нея света. Сменила мебелите на къщата, боядисала я няколко пъти в различни цветове, изчела всички книги в местната библиотека, създала съботен женски клуб. Черпела с шоколадови бонбони и сладкиши по своя здравословна рецепта селяните. Един ден заела и висока служба, та се заносила щастлива и волна…
Чула един ден обаче Красавицата, че в селото много я коментирали. Били я наричали често с дума, която дори тя не знаела какво точно означава -“феминистка”.
Един от най-големите разбирачи и изявени коментатори на селския панаир даже възмутен бил казал-
“Абе тая за кво не спи и не го чака още тоя принц бе? На Ква са прай?”
Смутена от слуховете Красавицата тръгнала да търси значението на думата феминистка в речници и книги. Намерила го и не разбирала какъв е проблема , защото философията даже и допаднала.
Нищо лошо не видяла в идеята, жената да бъде равна с мъжа в обществото. В книгите не пишело, че жената феминистка сменя гуми, изправя джанти, боядисва стени, оправя бойлера сама и не иска да става любяща майка и съпруга. Не било това феминистката, ама селяните не го знаели, затова тръгнала Красавицата към селото да им обяснява. Тя била толкова огорчена от лошите думи на хората.
Не можела да повярва, че след като толкова добре сама се беше справила с живота, след дълбокия сън, защото на нея нямало кой да и помага, някой би издокарал негативи от този факт. Тя още чакала целувката изпълнена с истинска любов на принца, но просто будна!
Тръгнала, ама както бързо тръгнала, така бързо и се върнала! Не искали селяните да чуят и това си е…
Спорили, ръкомахали, обиждали… не щели ни да знаят, ни да слушат…
Leggi questa fiaba in lingua italiana The Black Coffee partner ufficiale di Cafe Arte
