dramata драмата ancient theatre

За „Драмата“ с любов

От древни времена, едно нещо обединява различни култури и нации. И това е любовта ни към „драмата”.

Всички обичаме да слушаме истории, от деца израстваме с приказки. Може да се каже, че театърът идва като резултат от тази любов, защото това всъщност което прави театърът, е да ни разказва истории. Без значение цвета на кожата, потеклото, манталитета, всички изпитваме едно и също любопитство и вълнение, докато на тъмно, чакаме да започне представлението. Всички потъваме по един и същи начин в разказа докато забравяме за реалността.

Думата „драма“ (от старогръцки език) означава „действие“. Тя води началото си от култа към бог Дионис, тясно свързана с култа към героите през Античността. В древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят.

Драмата е сред трите основни литературни рода, наред с лириката и епоса. Писателите на драматически произведения (тоест пиеси) се наричат драматурзи, а техните творби най-често биват изпълнявани от театрални актьори в театри.

В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия, протичащи в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основните видове драма са: трагедия, комедия, сатира и трагикомедия.

Театърът е социално изкуство, основано на изследванията на човешката природата, прогресията от раждането до смъртта, и силите които принуждават нашето поведение.

dramata ancient theatre

Античен театър в Сицилия

Липсата на документални доказателства прави невъзможно точно да се определи начина, по който театърът започва, но се смята, че се е развил от религиозни ритуали. Трудно е, да се реши в кой момент ритуалът е станал театър.

Друга теория предлага, че театърът еволюира от шаманистични ритуали, които показват свръхестествено присъствие на публиката, за разлика от даването на символично представяне. Основната дейност на шаманизма, която все още се практикува и до днес, е екзорсизмът. Маските, които се използват по-късно и в театъра, също са важна част от шаманизма: вярва се, че чрез поставянето на маска танцьорът става обладан от представения дух, и поема функциите на този дух. Шаманизмът използвал специални умения и показвал техниките, които помагат за пренасянето на въображението на публиката извън действителното пространство, където се случва изпълнението. Използвали са сценични костюми, които допълнително помагали в персонифицирането на духа или демона. Изразява се идеята, че дегизирането е един от основните аспекти на изкуството на актьора.

В древен Египет религиозният ритуал също наподобявал театрален акт. Пантеонът на боговете с животински глави и историите за пътуването на душата след смъртта в друг свят, осигурили богат материал за церемонии и ритуали. Предполага се, че свещениците са се представяли за божества, носели стилизирани маски и рецитирали химни и молитви. В Египет са открити резби, изобразяващи маскирани танцьори от 3500 пр.н.е.

dramata ancient theatre

Античен театър в Либия

Първият път, когато театърът наистина се освобождава от религиозния ритуал, за да се превърне в изкуство, бил в Гърция през 6-ти век пр.н.е., когато бил разработен дитибрамът. Това е форма на хорова песен, която се е пеела на празниците в чест на Дионис-бог на виното и плодородието. Според гръцката митология, актьорът и драматург Тесмис изобретил „драмата“ , когато увеличава хора на дитибрамът с актьор, който носи маски, за да опише няколко различни героя. С възможността за диалог между актьора и хора, можело да се развият по-сложни теми и начини за разказване на истории.

Най-ранните оцелели текстове на пиеси са от трилогията „Арешила Орестея“, на Есхил, датиращи от 458 г. пр. Хр.

Добавяйки втори актьор и намалявайки хора от 50 на 12, Есхил поставил основите на естетиката на драмата. Смятало се е, че „драмата“ трябва да се занимава със знаменити фигури и значими събития. Пиесите, които са се основавали на легенди и митове, са интерпретирани, за да изразят някакво религиозно, морално или политическо значение.

В Античността театралните представления, не са били напълно освободени от религиозен елемент. Насочвали призива си към цялата общност, като присъствието било практически задължително. По този начин първата грижа на строителите на театъра, била да се осигури достатъчно пространство за голяма аудитория. В началото приемането било безплатно, по-късно, когато се налага такса, бедните граждани получавали пари за вход. На поетите са били осигурявани спонсори-богати хора от обществото, на които  част от гражданските им задължения били плащането и организирането на продукцията, а актьорите били платени от държавата. Всеки поет е бил длъжен да предложи три трагедии и една сатира.

Думата театър идва от гръцки „theatron”, в буквален превод „място за гледане“.

Малко са оцелелите театри, в които са се изпълнявали най-ранните пиеси от античността, но все пак някой градове могат да се похвалят с богато културно наследство. Но да гледаш театър на сцена, на която е бил гледан театър от древните гърци, римляни и траки, преди хиляди години, е нещо повече от културно наследство.

plovdiv ancient theatre

Античен театър в Пловдив

Развитието на театъра в Рим, било по-бавно отколкото в Атина. Разсъжденията по темата споделят, че може би основната причина е начина, по който римските власти използват цирковете и обществените игри, за да отклонят обществеността от икономическо и политическо недоволство. Основното отличие между римските и гръцките сценични представления било, че римският театър не е изразявал дълбоки религиозни убеждения. Въпреки факта, че фестивалите били в чест на боговете, римската публика отивала в театъра за забавление. Ако се приеме, че качеството на театъра се отразява в ценностите на цивилизацията, от която расте, то това ярко илюстрира театъра в римско време. Страдащи от вулгарен публичен вкус, липса на оригиналност и предпочитание към спектакъла над сериозността, почти всички римски пиеси били имитации, или слаби преводи на гръцки драми. В крайна сметка, след 400 годишна любов към  гладиаторски битки до смърт, състезания с колесници, престъпници и етнически малцинства разкъсвани от диви животни на сцената, театърът успял да заинтригува римската публиката.

Римската драма достигнала своя връх през 4 век след Христа, но се натъкнала на опозиция, която довела до нейната смърт. Тогава църквата се е опитвала да разубеди християните да ходят в театъра. На актьорите е било забранено причастието, освен ако не се откажат от професията си, и този указ не е бил отменен на много места до18 век. Това предполага, че драмата е осмивала църквата, или, че се е опитвала да приспособи религиозни чувства чрез изпълнението на “благочестиви” пиеси.

Театърът се сблъсква с опозиция и през 16 век в Англия, когато пуританите водени от Оливър Кромуел , придобиват контрол над парламента. Тяхната кампания за прилагане на по-висок стандарт на морал сложила край на пиесите. Техните строги възгледи довели до съкращаване на много социални дейности, и забранили всяко поведение, което те намирали за глупаво, самохвално или своенравно. Затварят всички театри в Лондон.

През вековете театърът е използван да подтиква публиката към определени действия, и да разпространява възгледите и ценностите на спонсориращи организации. Интересен е факта, че това се случва и до днес.

Модерният театър започва около 1885 г., с бунта на младото поколение срещу материалните несправедливости на обществото. Бунтарите основават независими театри, за да представят по-критичен поглед върху идеологията на обществото, и да се издигнат над вулгарния материализъм като се създадат естетически стандарти.

Първият независим театър е „Théâtre-Libre“ (“Свободен театър”), основан през 1887 г. във Франция, от Андре Антоан, който е работил като чиновник за Парижката газова компания. „Théâtre-Libre“ бил аматьорски театър без собствен дом. Наемали са се стаи или чужди театри, а билети за представленията са се продавали само на затворен кръг от хора, като по този начин се избягвала цензурата.

През годините много стилове оказват влияние върху театъра. С бързото развитие на технологиите, той се е възползвал от различни източници, за да изрази противоречията на новата епоха. Вдъхновения били машините и новите технологии, азиатският театър, символизмът, нихилизмът, психоанализата на Зигмунд Фройд и шокът от световната война, която породила широко разочарование и отчуждение.  Дизайнерите и режисьорите били толкова влиятелни, колкото и драматурзите, макар и да са правели сравнително малко „драма“ с трайна стойност.

Независимо от това, тези експерименти разширили театралното изкуство за всички следващи нововъведения.

Усилията за възстановяване на културната структура на цивилизацията след Втората световна война, довели до преосмисляне на ролята на театъра в новото общество. Следвоенното настроение на разочарование и скептицизъм, било изразено от редица драматурзи. Макар да не смятали себе си за принадлежащи към официално движение, група френски писатели споделяли убеждението, че човешкият живот по същество е безсмислен, и е без особено предназначение. Според тях стойностното общуване между хората вече било невъзможно…

Състезавайки се с техническите усъвършенствания на филмите, радиото и телевизията (които всички предлагали драма), театърът на живо трябвало да преосмисли какво може да даде на общността, което медиите не могат. В една посока това довело до търсене на “популярен” театър, който да обхване цялата общност, както направил гръцкият театър и театърът „Елизабет“ (английски ренесансов театър) през 16-ти век. Това довело до нова вълна от експерименти, които търсели по-радикален метод от всякога, с който да провокират публиката, разбивайки бариерите между зрителите и изпълнителите.

Театърът е елитарна форма на изкуство. Мащабна структура от режисьори, актьори, писатели, дизайнери, живописци и сценографи, които представят сложни идеи и теми, за да накарат публиката да мисли. Отиването в театъра е обвързано с възможност за осмисляне, изследване и преоткриване на човешката природа. Чрез споделяне и разискване на общи културни и социални теми, писателите се фокусират към екзистенциалните въпроси, стимулират въображението и предизвикват рязък емоционален преход.

theatre

 

Авторски публикации 104

4 коментара за “За „Драмата“ с любов

  1. “От около 300 г. пр.н.е., църквата се е опитвала да разубеди християните да ходят в театъра” – бихте ли пояснили коя църква имате предвид? Християнска църква преди новата ера?! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!