Белини

220 години от рождението на автора на „Норма“

През XIX век авторът на „Каста дива”  или „Непорочна богиньо”, арията на Норма из едноименната опера / считана за една от най- красивите на всички времена/, ВИНЧЕНЦО БЕЛИНИ / 1801- 1835/ бил известен още и като „Моцарт от Катания”. Подобно на създателя на „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, той дебютирал като дете- чудо, живял кратко, творил  интензивно и умрял внезапно при загадъчни обстоятелства. Предполага се, без да е още напълно доказано, че е бил отровен.

НАДУТ АРИСТОКРАТ БЕЗ ДА ИСКА ПОМОГНАЛ НА  БЕЛИНИ ДА СТАНЕ „МОЦАРТ ОТ КАТАНИЯ”

Историята на Белини може да се изложи съвсем накратко.Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си композиция под негово ръководство  едва шестгодишен. На осемнайсет завършил с пълно отличие Неаполската консерватория „Алесандро Скарлати” – в класа по композиция на прочутия тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „Аделсон и Салвини”. На премиерата присъствал всемогъщият оперен импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало големият шанс на начинаещия маестро – дебютантът получил изгоден договор за втората си опера. Тя се казвала „Бианка и Ферандо” и била оценена за голямата тогава сума от 300 златни дуката. През първата половина на XIX век операта е в истински разцвет и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и обществения живот на европейците, в който за щастие няма телевизия, чалга и футбол. Но шумният успех на „Бианка и Ферандо”, една прекрасна мелодрама, не спасил младия Белини от първото му голямо житейско разочарование, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената дъщеря на  влиятелен неаполски аристократ. Девойката споделяла чувствата му, но надменният й баща не го приел. Историята на тази любов е пресъздадена и на екрана от известния италиански кинорежисьор Кармине  Галоне в неговия познат и у нас филм „Каста Дива” с участието на французина Морис Роне / Белини/, италианката Антонела Луалди / Мадалена Фумароли/ и румънката Надя Грей / примадоната Джудита Паста, първата изпълнителка на ролята на Норма/.

 Тогава честолюбивият младеж си дал обет, че ще стане прочут –

 и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „Капулети и Монтеки” по трагедията на Шекспир „Ромео и  Жулиета”, с която пожънал забележителен успех не само в Италия, но и в редица страни на  Европа. А след световния успех на „Норма” през 1831 неговите  съграждани изсекли медал с образа му, на който написали „На Винченцо Белини от Катания – гордост на музикалното изкуство”.

За свой шедьовър Белини считал „Норма” – една висока трагедия с античен сюжет по либретото на поета Феличе Романи. С толкова голямо усърдие той не работил върху никоя друга опера. Прочутата ария „Каста дива”/ „Непорочна богиньо”/ той написал в осем варианта, за да стигне до последната й редакция, която познаваме днес преди всичко от забележителната, ненадмината  засега интерпретация на великата  Мария Калас.

Интересно е, че  за първата редакция на операта „Норма” –

 тази ария още не била написана и премиерата претърпяла истинско фиаско. Но след това се превърнала в емблема на цялото творчество на Белини. И до днес „Каста дива” е нещо като вечен „хит”, ако мога да употребя тази малко грозна и непривична за прекрасното изкуство на операта американска дума.

Съвременниците на композитора твърдят в свои спомени за него, че е бил твърде скромен, честолюбив и доста стеснителен. Успехът и славата, настигнали го твърде рано, съвсем не го променили. С голям труд и настойчивост големите  импресарии от епохата все пак успели да го  придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, за да работи там. В града на Сена го посрещнал щедрият и великодушен към младите си колеги Джоакино  Росини, който станал негов настойник и учител. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои тайни на композицията и по- специално на оркестрацията, за да го въведе в стила на  френската  „голяма опера” / Гран  опера/, модна тогава. Плод на тези търсения е лебедовата песен на Белини – неговата  единадесета, голяма романтична  музикална драма „Пуритани”/ 1835/ по едноименния роман на Сър Уолтър Скот. Премиерата й предизвикала истинска сензация в Париж, но въпреки успеха и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – трудно му било да вирее сред суетата и шума на космополитния град. / Белини ни е оставил само 11 опери, докато Росини е автор на 39, а Доницети на 72!/

 Но  точно по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Ориента холерата –

/ тогава почти нелечима болест!/ и това му попречило да пътува.  И младият маестро приел настойчивата любезна покана на неговия почитател – английския борсов агент от еврейски произход  Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж.  Всъщност Леви бил наел малък замък в градчето Пюто, заедно с метресата си Оливия Корде, бивша парижка куртизанка. Хитрият Леви веднага успял да въвлече в своите борсови машинации неопитния Белини и така той изгубил, при това доста  набързо ,почти цялото си  състояние, спечелено с упорит творчески труд-  30 000 франка. През есента на 1835 Белини се почувствал доста зле – разболял се от тежка стомашна болест с неизвестен произход. Някои негови приятели и познати, сред които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, за да го видят и да му помогнат. Но Леви не допуснал никого.

На 23 септември 1835 младият маестро починал, една 31- годишен,  без да бъде лекуван и прегледан преди това от лекар. Мнозина решили, че е отровен от непочтения и алчен  Самуел Леви заради парите му, но за съжаление, тази версия все още не е напълно доказана.

Авторски публикации 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!