Карменсита

Карменсита… 🎶

Facebook
Instagram
Linked In
Fb messenger
Follow by Email

ЖОРЖ БИЗЕ НЕ ДОЖИВЯ ТРИУМФА НА СВОЯ ШЕДЬОВЪР

Авторът на „Кармен”, Жорж Бизе е роден, под знака на Скорпиона, на 25 октомври 1838 г в Париж, в семейство на музиканти – майка му е пианистка, а баща му певец и вокален педагог. На девет години постъпва в Парижката консерватория, а на тринайсет вече е признат за най-добрия пианист там. Получава Римската награда, която му дава възможност за двегодишна специализация в Италия и за едногодишна – в Германия. След първите успехи и признанието идват и трудностите – борбата за постоянна работа, за насъщния. Бизе пише танцова музика, преподава. Двайсет и пет годишен създава своя първи оперен шедьовър – „Ловци на бисери“ по моден за времето източен сюжет. Но критиката го определя като… епигон на Вагнер! Бизе е отчаян. Да излезе от кризата, му помага старият маестро Шарл Гуно. Той му пише:

„Върви по своя път, сине мой. Единственото, което можеш да направиш сега, е да следваш себе си и да твориш. За да стигнеш утре до онова, за което мечтае всеки творец: около теб да се върти целият свят!“

След „Ловци на бисери“ Бизе написва „Красавицата от Перт“ по едноименния роман от Уолтър Скот, „Паризина“, „Дон Кихот“ по Сервантес, „Дон Прокопио“ и още редица симфонични и камерни произведения. Сред тях се откроява сюитата „Арлезианката“ по Алфонс Доде, създадена първо като театрална музика, а сега се смята за един от върховете на френския симфонизъм.

На 3 март 1875 г. публиката на „Опера комик” в Париж

вижда и чува един от шедьоврите на операта на всички времена – „Кармен“. Вижда и чува, но не може да го разбере! Премиерата е истински провал за автора. Операта е шумно освиркана! Критиката намира сюжета за „неморален”! Музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и след два поредни инфаркта, само след три месеца умира, едва навършил 37 години. Не дочаква триумфа на своя шедьовър.

Може определено да се каже, че „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Със своите ясни, класически форми „Кармен“ е светъл лъч от Средиземноморието в противовес на полумрака и мистиката от оперите на Вагнеровите епигони – по това време на мода във Франция и Европа. Чайковски предрича, че само след двайсетина години „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” Пророчески думи! Днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.


Плакат за премиерата в Париж, 1875

Първото действие – литография
от премиерата в Париж

Историята на „Кармен” в България е също дълга и богата,

при все че операта навлиза по-късно у нас – турското робство забавя културното ни развитие, но по-късно операта бързо набира сили и „Кармен” става неотменима част от репертоара на Софийската опера и на останалите музикални театри. На 9 март 1912 – в годината на Балканската война е премиерата й на столична сцена. Диригент е Тодор Хаджиев, бащата на Парашкев Хаджиев, а режисьор Драгомир Казаков, който изпълнява и ролята на тореодора Ескамилио – двамата са сред основателите на Софийската опера. Първата българска Кармен е Богдана Гюзелева- Вулпе. Тя е и първата жена- композитор в България. Дон Хозе е тенорът Димитър Попиванов, а Микаела – сопраното Мария Василева. До войната в София „Кармен” се поставя през 1924 г. с Констанца Кирова, през 1942 г. с Таня Цокова, а след войната – през 1948 г. с шармантната Илка Попова – три прекрасни певици актриси. Великолепна Кармен е и високонадарената Ана Тодорова, една от първите ни певици със световно признание, представила се блестящо с тази роля в Гран Опера, Париж. След 1944 г. с откриването на оперите във Варна, Стара Загора, Русе, Пловдив, Бургас и Плевен – шедьовърът на Бизе стана неотменна част от афиша на тези сцени. Много силни бяха постановките на проф. Жан Рънзеску и Ромео Райчев през 1958 г. в Русе със забележителната Ана Георгиева, на проф. Драган Кърджиев през 1963 г. в София с темпераментната Рада Гаева.

Към плеядата български Карменсити

можем да добавим имената на Александрина Милчева, Ана Ангелова, Алис Багдасарян, Стефка Минева, Христина Ангелакова и още много други по-млади изпълнителки и стигнем до световноизвестните днес оперни прими Надя Кръстева и Веселина Кацарова. Според критиката сред най-добрите изпълнители на Дон Хозе блестят имената на блестящите български тенори: Димитър Узунов, Иван Димов, Михаил Мартинов, Тодор Костов, Никола Николов, Йордан Знаменов, на Тореодора – гласовитите баритони: Христо Бръмбаров, Кирил Кръстев, Асен Селимски, Сабин Марков, Стоян Попов, Александър Крунев, Петър Данаилов, а в сопрановата партия на Микаела – нашите чаровни лирички: Катя Попова, Пенка Маринова, Катя Георгиева, Валентина Александрова, Виолета Шаханова, Людмила Хаджиева…

Карменсита

Постановка на „Кармен” , дело на режисьора акад. Пламен Карталов, решена в духа на съвременния музикален театър, изчистена от щампи и бутафория, заслужи овациите на публиката в редица страни в Европа и стигна чак до Япония и Китай.

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!