Кула, чийто връх докосва небето, трябваше да покаже какво са способни да построят хората, когато си сътрудничат, обединени от една и съща идея, общувайки на един и същи език.
Тук тази дръзка идея, която преди всичко ни напомня още веднъж за манията за величие, която човекът е донесъл със себе си от древността, не би се харесала особено на Бог. За да предотврати, следователно, начинанието на хората, архитектът на вселената би са ги накарали да започнат да говорят на различни езици и следователно вече да не се разбират. По този начин изграждането на известната Вавилонска кула никога нямаше да бъде завършено, тъй като хората щяха да се разпространят в различни краища на света… или поне по този начин те се опитаха да обяснят раждането на езиците преди много векове.
Като оставим настрана достоверността на мита, бих искала да отбележа още нещо – в тази, както и в други подобни истории, многообразието от езици винаги се разглежда като наказание, бариера. Но какво ще стане, ако вместо това се опитаме да го видим като огромен културен и творчески ресурс, който прави нашия свят толкова интересен?
Ако можем да бъдем сигурни в едно нещо, това е фактът, че езиците са родени преди всичко, за да служат на хората, те не са нищо повече и нищо по-малко от средство, което помага за оцеляването на собствената територия. Всеки език всъщност отразява навиците, традициите, мислите и всичко, което заобикаля хората, които го използват.
Японците, например, разпознават различни видове дъжд и следователно в техния език има много думи, за да разграничат това явление – от нощен дъжд, ранен летен дъжд, до освежаващ дъжд веднъж на всеки десет дни, леден зимен дъжд и други нюанси.
Ескимосите от друга страна имат различни термини за означаване на сняг, включително падащ сняг, снежна преспа, сняг на земята и т.н. Очарователно, нали? И сякаш гледат на света с други очи.
В същото време твърдението е вярно и обратното, т.е. начинът, по който мислим, виждаме и възприемаме света, се определя от езика, който използваме. Неслучайно често се казва, че тези, които говорят повече езици, имат повече различни характери. И съм сигурна, че вие също можете да го потвърдите.
В една от речите си в платформата TED, професорът по когнитивни науки Лера Бородицки обяснява връзката между езика и мисълта, илюстрирайки я с любопитни резултати от някои от нейните изследвания, включително изследване на аборигените Thaayorre в Австралия.
В езика на този народ, наречен Kuuk Thaayorre, няма думи, които да кажат надясно и наляво, вместо това се използват само кардиналните точки – Север, Юг, Изток и Запад. И следователно в зависимост от позицията им десният крак например ще се нарече „крак на югозапад“. Или за да помолите някого да се премести наляво, ще кажете да се премести на „североизток“.
Освен това, за да поздравите някого, няма такава дума като просто здравей, по-скоро трябва да кажете В каква посока отивате? И разбира се, за да отговорите, винаги трябва да използвате кардиналните точки. По принцип, за да размените няколко думи, трябва да знаете точно къде се намирате и къде отивате. Точността на посоките е от съществено значение за живота и оцеляването на това племе и не е изненадващо, че хората, които принадлежат към него, са развили изострено чувство за ориентация благодарение на езика си.
Оказва се също, че граматическият род на думите определя как описваме и виждаме определени обекти. Думата мост, например, на немски е граматически от женски род, така че германците са склонни да описват мостовете като красиви или елегантни – стереотипна женска лексика, докато в езици като италиански или испански, където думата мост е в мъжки род, същото обект се свързва с прилагателни като силен или дълъг, считани за мъжки род.
Има езици като английския, които се фокусират върху човека, който извършва определено действие, а не върху самото действие; всъщност в този език глаголът няма смисъл, ако се използва самостоятелно, винаги е необходимо да се уточни кой действа и това установява почти егоцентрично мислене, където азът е най-важният елемент, следователно всичко останало се върти около него.
В арабски, от друга страна, няма глагол да имам, но се превежда като близо до мен, близо до мен. Това е съвсем различно чувство за принадлежност, чието съществуване ни напомня, че ние не притежаваме предметите или хората около нас и всичко, което мислим, че ни принадлежи, всъщност е само близо до нас.
Друго понятие, което варира в зависимост от езика и следователно от културата, е времето. За англоговорящите времето се счита за линейно, точно нещо, сякаш събитията, които се случват, са точки, разположени една след друга на една и съща линия. Всъщност тези, които говорят англосаксонски език, използват изрази като дълго време или кратко време и са склонни да бъдат много по-прецизни при дефинирането му и следователно дават по-голяма стойност на точността. В много други езици обаче времето се измерва по-скоро като количество, което може да се разширява или свива. Всъщност на италиански или испански бихме казали много или малко време, което е по-малко точна мярка, така че идеята за точност е малко по-абстрактна. О, да, може би затова често закъсняваме.
Това е само малка част от безбройните културни различия, които всеки език отразява, и това е и причината, поради която един изкуствен език без културни корени – като есперанто – не успя да завладее света и да стане универсален за всички.
Красотата на езиковото разнообразие ни разкрива колко креативни, гъвкави и изобретателни са умовете ни. Помислете, че има около 7000 различни езика, всеки от които е вселена. И бихме могли да измислим много повече, ние сме тези, които им даваме живот и ги поддържаме живи, но за съжаление все повече сме склонни да ги крадем.
Много езици изчезват и се изчислява, че през следващите 100 години половината от тези, които съществуват днес, ще изчезнат. Но защо да се отказваме от експресивното богатство, което сме наследили, за да го заменим с нещо универсално?
Вместо да ги възприемаме като препятствия, ние се научаваме да преодоляваме тези въображаеми бариери, пътувайки, учейки, любопитни да откриваме различни вселени, като същевременно информираме другите за нашата култура, нашата среда чрез нашия език.
Нека започнем това пътуване, като съхраним себе си, за да не изгубим красотата, която е многообразието на мислите.
You can find this article in Theblackcoffee.eu official partner of Cafe Arte
