Габриел Стоянов излиза на българска сцена в последния спектакъл „Купон по нашенски“ на великата Нешка Робева

На 12 декември Габриел Стоянов и прима балерината на Софийска опера и балет Боряна Петрова ще застанат на една сцена в зала 1 на НДК. Двамата ще вземат участие като специални гости в последния спектакъл на най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света, великия български хореограф и педагог, госпожа Нешка Робева „Купон по нашенски“ . 

Габриел Стоянов е именит балетист и хореограф познат в България като първият българин получаващ висока професионална квалификация от  „Академията на Руския балет А.Я. Ваганова“, Санкт Петербург.

В „Купон по нашенски“ Габриел и Боряна ще вземат участие с авторска хореография, която той създава преди няколко години и нарича „Връзка“. С огромно вдъхновение и вълнение Габриел се готви за спектакъла, докато поддържа постоянен контакт с г-жа Робева и примата Боряна Петрова.

С толкова много професионалисти от световна класа на една сцена, спектакълът обещава да бъде грандиозно и запомнящо се преживяване … жалко, че ще е за последно!

Използвахме новината, като шанс да си измъкнем няколко мъдри и вдъхновяващи думи от Габриел, който самият е изключително зареждащ, оригинален и обещаващ артист от световна величина. 

Габриел, за пръв път след 10 години ще играете на българска сцена, вълнувате ли се?

Вълнението е огромно! Нещо като сценична треска е, ако мога така да се изразя.  След толкова много години, на 12 декември в зала 1 на НДК ще излезна на българска сцена в последния спектакъл на Нешка Робева „Купон по нашенски“, заедно с прима балерината на Софийска опера и балет Боряна Петрова. Неописуемо чувство. Радвам се, притеснявам се, но в същото време очаквам с нетърпение. Да бъдем едни от гостите по случай двадесетия рожден ден на момичетата и момчетата, които толкова много години с г-жа Робева предлагат едни наистина световни продукции е чест.

Как се подготвяте за представлението?

Ако трябва да бъда честен с вас, имаме около месец да се подготвим с Боряна. Ще танцуваме хореография, която създадох преди няколко години “Връзка”. Поддържаме връзка, обсъждаме детайли както с нея, така и с г-жа Робева. Ще успеем да направим няколко репетиции заедно, което ме радва. Основното е да не се разсейваме от нищо и да сме във властта на представлението. Нека кажем, че вътрешната енергия се натрупва, за да изплува по-късно на сцената. Повече детайли за жалост не мога да споделя, трябва да има елемент на изненада, но определено всеки, който е закупил билет ще се потопи в двучасов празник.

Как успявате да съхраните своята автентичност и творчески дух в тези странни времена?

Когато има изкуство и работа, това не е сложно. Плуваш в творчеството. Ти живееш. Да, в света като цяло много трудности трябва да бъдат разрешени възможно най-скоро и те са свързани с жизненоважни проблеми. Те трябва да бъдат решени преди всичко. Но се оказва, че животът по една или друга причина е неблагосклонен към класическото изкуство заради нечии странни възгледи. А изкуството, както е било винаги, е предназначено да насърчава по-доброто разбирателство между хора с различни култури и светогледи. Когато това започне да се случва постоянно, тогава всичко ще си дойде на мястото. Нека бъдем по-съзнателни и да запазим душите си живи, а също така да продължаваме да четем тази прекрасна „книга“, която съдържа история на велики личности и събития. Изразителната истина на процеса ще ни доведе до резултатите, които се крият именно в любовта към класическия балет и изкуството като цяло.

Живеете и се развивате главно в чужбина. Какво от своя опит бихте имплементирали при възможност на българската сцена или в професионалните училища по балетно образование?

Интересен въпрос. Благодарение на докторантурата ми в „Академията на Руския балет А.Я. Ваганова“, през последните три години чета много за българския балет, за неговото развитие и мога да кажа, че такива явления като придобиването на национален стил не се случват внезапно. Те демонстрират специфичните възможности на съвременния балетен театър и насърчават най-изявените български балетни дейци да завършат професионалното си обучение при руските педагози /имам впредвид 20те години на ХХвек/, които са формирали трайни естетически критерии до днешни дни. Българските балетни традиции започват от времето, когато на сцената са търсени ярки и категорични човешки чувства, в които се изразява изискването за лична изразителност. Българският балетен театър се развива като класически танцов театър, нетрадиционен по своята същност и пронизан от асоциации на своето време и чиято театрална стойност е най-силно отразена в личното присъствие на неговите значими изпълнители. Това е процес, който отнема векове, за да завърши. Но пък народът е творец и пазител на всичко ценно.

А ако говорим за училището – Дисциплината, която трябва да е строга – в разумни граници, разбира се, но все пак строга, защото тогава ще бъде по-лесно по-нататък.  Ако по време на тренировка те изгледат “из под шапка”, ще ти е много трудно в театъра.  Вярвам, че в репетиционната зала колкото по-строго и взискателно се отнасят с теб, толкова по-добре. Работата свършва – можете да съжалите артиста/ученика, да му кажете нещо приятно, мило. Но в залата по време на творческия процес, ако дойдете, работите с пълна сила и дори да не е непременно физически, то с пълна отдаденост и потапяне в процеса. Ако не можете с пълна отдаденост, по-добре не идвайте. И веднага ще уточня защо. Основната разлика между театъра и училището е независимостта. Тоест, Вие сами сте отговорни за качеството на вашето представяне. Цялата отговорност е върху вас. Преди, когато се опитвах да си поставям цели, винаги беше много наивно и смешно може би, но пък често се сбъдваше. Затова сега се опитвам преди всичко да видя ситуацията, да я изживея, да работя в нея и да дам най-доброто от себе си.

Какво освен балета успяхте да усъвършенствате през последните години?

Емпатия към хората. Разбрах, че всеки човек има цял свят, свой микрокосмос. Ако обсъждаш и съдиш някого повърхностно, се оказва, че сякаш отричаш целия голям вълшебен вътрешен свят на другия. Не знаем как човек е стигнал до това или онова, защо например днес е ядосан или щастлив. Мисля, че трябва да се отнасяме към всички с уважение, опитайки се да запомним, че човек не е сборът от грешките си.  Всеки от нас има значение. Най-незабележимият минувач носи в себе си цялата вселена.

Кои са най-големите предизвикателства пред един истински артист днес?

Трудно ми е да преценя. Не знам как живеят, от какво се хранят духовно, какво ги интересува в момента по младите ученици в училище например. Що се отнася до отношението към работата, то винаги е различно за всички. Когато аз бях в училище /НУТИ/ беше различно, учителите ни подхранваха със своя пример и опит. Ние получихме много чрез тях. Аз до ден днешен продължавам да получавам и съм безкрайно благодарен на моите преподаватели от „Академията на Руския балет А.Я. Ваганова“. Сега е пълно с информация навсякъде и е толкова лесно да се получи. Сигурен съм обаче, че трябва да има връзка на младото поколение с предишното чрез майсторите на класическия балет. Вярвам, че артистът, способен да чуе и вземе важното от учителя, наистина върви в правилната посока. Трябва да има доверие в учителя! Без доверие нищо не може да бъде и, разбира се, без голямо лично желание! Разбирам, че и времето, и хората — всичко се променя, това е неизбежно. Но, мога да кажа, че всички мои преподаватели бяха от екстра класа и трябваше само да слушам внимателно и да прилагам техните съвети както преди, така и в момента. Благодарен съм на съдбата, която ме събра с легендарни личности.

Върху какво най-много е бил, и продължава да бъде фокусиран човекът Габриел ?

Върху крайната цел и преди и сега.

Бърз или бавен танц трябва да заиграе сега светът, за да влезе в правилен ритъм?

Бавен, защото това ще накара хората да заплачат, и сърцето им да затупти по-силно. Искам също да добавя, че изкуството не може да бъде без значение, то може да бъде или изкуство, или не. Но, основното е емоцията, която трябва да отвори нови хоризонти на съзнанието и чувствата.

За какво не спирате да мечтаете?

От дете винаги съм имал много мечти, които са били различни в зависимост от времето, мястото и ситуацията. Но пък точно тези мечти са ме карали да бъда целеустремен и да работя върху тях, с надеждата, че един ден ще станат реалност. А този работен процес ме държи фокусиран за следващата крачка, каквато и да е тя.