На стара черно-бяла снимка виждаме трима души: двама мъже с покорни лица, впрегнати в каруца, управлявана от млада дама с камшик в ръка. Смела за 1882 г., композицията е още по-интригуваща, като вземете предвид, че мъжете в картината са известните философи Пол Ре и Фридрих Ницше, 1882 г.
Известно е, че до ХХ век ролята на жените в обществото е била твърде ограничена. В Европа и Америка това дава почва за появата на феминизма, движението за правата на „нежния пол“. Сред най- изявените негови представители, без съмнение е била и прочутата тогава и почти забравена днес, Лу Саломе. Писател, преводач, философ, тя шокира обществеността в Русия и Европа, като създава свой философски кръг с Фридрих Ницше и Пол Ре, а по-късно става и една от първите практикуващи жени- психоаналитици.
Луиза фон Саломе е родена през 1861 г. в Санкт Петербург, в семейството на руски генерал от немски произход. Лу, както я наричат у дома, е шестото, най-малко дете в семейството – и единственото момиче. В нейния дом, най- европейския град на Русия, където тя прекарва детството си, говорят предимно немски и френски, поради което тя се чувства свързана, не с Русия, а с високата западна цивилизация. Упоритият, независим характер на момичето се проявява за първи път, напълно на 17-годишна възраст. Вече е чела прекалено много, влязла и в света на философията, стигнала е и до остър спор с пастора от своята енория, категорично е отхвърлила неговото духовно наставничество и сама е избрала за свой духовен учител проповедника от холандското посолство в Русия Хендрик Гюйо. Щастлива, че е намерила достоен събеседник, тя веднага му изпраща писмо: че никой не споделя нейните възгледи, а много би искала да навлезе сериозно във философията и в историята на религията…
Силно впечатлен от ума й, пасторът се съгласява да поеме образованието й. И тайно от семейството си, Лу започва да взема частни уроци при него, в часове, в които обсъждат трудовете на Кант, Волтер, Русо, Хегел, Спиноза. Но след година и половина уроци, той изведнъж й прави предложение за женитба! – нищо, че е женен от дълго време и че отглежда две дъщери, на нейната възраст. Разочарованието на момичето е неизмеримо: духовният учител се оказва обикновен човек, неспособен да се справи с долните си страсти!
Кръг от блестящи умове, който обаче се разпада…
След като отблъсква пастора- ментор, който в един момент се опитва да я изнасили, 19-годишната Саломе заминава за Цюрих, Швейцария, заедно с майка си, за да продължи образованието си по философия, а по-късно се премества в Рим. Именно там, в салона на германската писателка- феминистка, Малвида фон Майзенбург ( номинирана за първата Нобелова награда за литература), през 1882 г. Лу Саломе се запознава с френския философ- позитивист, Пол Ре, който скоро я запознава с приятеля си Фридрих Ницше. Тримата веднага усещат, че между тях се поражда силно духовно единство.
„От същата вечер ежедневните ни разговори приключиха едва когато се върнах у дома по заобиколен път “, пише Луиза Саломе в мемоарите си. – Тези разходки из улиците на древния Рим скоро ни сближиха толкова много, че в мен започна да зрее един чудесен план. И че този план, противоречащ на тогавашния морал, би могъл да се осъществи, се убедих от един странен сън, който сънувах през нощта. Видях насън кабинет, пълен с книги и цветя, с две спални отстрани и приятели, движещи се от стая в стая, обединени във весел и в същото време сериозен работен кръг. И ще бъда напълно откровена и няма да отрека, че нашата бъдеща общност учудващо точно отговаряше на тази мечта… Просто исках да заживеем тримата заедно, само като приятели, разбира се…“
Известно време, тази странна, скандална за времето си „тройка“, наистина пътува заедно, посвещава цялото си време на философски разговори и творчество. Но „интелектуалната комуна“, за която Лу Саломе мечтае, за голямо нейно съжаление, просто не се осъществява. Първо, околните отказват да повярват в морала на този странен, според тях, „неестествен“, съюз. А майката на Лу, мадам Саломе, според спомените на момичето, била готова да призове на помощ всичките си синове, за да я върне в родния Петербург, „жива или мъртва“, и дори фрау Малвида, която се придържала към свободните възгледи, била доста шокирана. И второ, основният проблем били самите участници в триъгълника: и двамата мъже се влюбили в красивата си приятелка и скоро започнали, открито или тайно, един от друг, да й правят предложения за секс и брак, да ревнуват и дори да си служат с интриги.
А самата Лу Саломе не обръщала внимание на тези „долни страсти“. И ако французинът Пол Ре успял да издържи адекватно на отказа й за брак и се примирил с перспективата да останат само приятели, то германецът Ницше не могъл да понесе този удар върху гордостта си: скоро напълно прекъснал отношенията си с нея. Изпратил й обаче, поредица писма, изпълнени с упреци и грозни нападки. Тя издържала атаката му, успяла да го убеди, че в случай на брак с него, щяла да изгуби издръжката от семейството си, а той бил твърде беден, за да може да живеят заедно…
Един мистериозен брак
През 1886 г. в живота на 25-годишната Саломе настъпва неочакван обрат, който нито тогавашното й обкръжение, нито бъдещите й биографи могат да обяснят: момичето, за ужас на всички свои почитатели и за радост на отчаяната си майка, става съпруга на Фридрих Карл Андреас, професор в катедрата по иранистика в Берлинския университет, специалист по източни езици с повече от скромни доходи. Той е силно влюбен в нея и отначало тя категорично му отказва. Тогава, в една късна вечер, без да се колебае, силно влюбеният мъж грабва кухненски нож и ефектно го забива в гърдите си пред смаяната Лу! Тя хуква през зимната нощ в Берлин, където по това време се намират, за да търси лекар. Не открива доктор, но успява да му помогне и най- неочаквано, дори за самата нея, се съгласява да стане негова съпруга. Но с едно условие: бракът им да бъде без секс, само платоничен! Андреас приема това, надявайки се, че решението й ще бъде временно. Но се оказва, че макар и умен мъж, е сгрешил. Подценил е сериозно силата на характера на своята избраница: през всичките 43 години от брака те няма да имат нито един сексуален контакт. Но ситуацията, все пак, се оказва интересна. През всичките тези години, Лу Саломе ще преживее немалко любовни романи, а нейният законен съпруг, Андреас ще има дъщеря от икономката им Мария Стефани през 1905 г. Икономката ще умре при раждането, а момичето ще се казва също Мария, като Лу ще го осинови и после незаконната дъщеря на съпруга й, ще стане нейна вярна компаньонка и на стари години, всеотдайна болногледачка!
Голямата истинска любов на Лу Саломе бил поетът Рилке
На 36-годишна възраст Лу Саломе, вече известна, призната писателка, чиято проза и научни статии се публикуват от важни европейски издания, среща Райнер Мария Рилке, все още малко известен, но много талантлив поет- новатор, петнадесет години по-млад от нея. „Срещнахме се публично, след това предпочетохме самотния живот като тройка, където всичко ни беше общо “, описва Саломе този странен съюз в мемоарите си. – Райнер споделяше скромния ни живот с нас в Шмаргендорф, недалеч от Берлин, близо до гората, и когато вървяхме боси през гората – съпругът ми ни научи на това! – сърни доверчиво се приближаваха към нас и пъхаха носовете си в джобовете на палтата ни, за да търсят храна…“
Тя ще се раздели с поета след четири години, но като приятели ще продължат да си кореспондират активно до смъртта на поета през 1926 г. През целия си живот Райнер Мариа Рилке ще твърди, че без Лу Саломе той никога не би могъл да намери своя творчески път.
Госпожата – психоаналитик
През 1911 г. на конгреса на психоаналитиците във Ваймар, 50-годишната Лу Саломе се запознава със Зигмунд Фройд и скоро става един от най-близките му ученици. След няколко години активно обучение, Луиза Саломе е една от първите успешно практикуващи жени- психоаналитици. Дори отваря кабинет в дома си, близо до Гьотинген, Германия и прекарва по 10-11 часа на ден със своите пациенти. Интересно е, че самата тя, през целия си живот, упорито отказва да участва в психоаналитични сеанси като пациент. А д-р Фройд, който смятал, че подобно преживяване е задължително за всеки практикуващ психоаналитик, простил на любимата си ученичка това нейно упорство.
Лу Саломе останала вярна на психоанализата до края на живота си, въпреки че това се оказало доста трудно: възходът на фашизма в Германия бил белязан от силна атака срещу психотерапията като цяло и лично върху самата нея. По-малката сестра на Ницше, Елизабет, която силно ненавиждала Лу Саломе, заради връзката й с брат й, направила донос срещу нея, че „изопачавала учението на големия философ“ и че била от еврейски произход. Но упоритата Саломе, все пак, успяла да се справи със своята клеветничка. Доказала, че Елизабет Ницше е фалшифицира издание на съчинения на своя брат. Започнали гоненията на евреите от Германия. Властите, все пак, поискали Лу Саломе да емигрира от страната. Тя, обаче, вярна на своя характер, категорично отказала и останала в дома си край Гьотинген, където починала на 5 февруари 1937 година, преди да навърши 76 години.