„Любов от пръв поглед“, случва се, факт. Любов след две случайни срещи, случва се, факт, има доста потърпевши, които биха ви споделили за горчивия си опит.
Ако започнем трезво да разсъждаваме върху ситуацията, в която сме изпаднали, тоест на влюбеност, ще разберем, че сме попаднали в капан на собственото си въображение и желание да обичаме и бъдем обичани. Горим от тази потребност, природен закон, трудно е да правиш избор относно него.
Вероятно, привлечени от неустоимия, според нас, външен вид и маниер на обекта, несъзнателно започваме да му приписваме качества, принадлежащи предимно на богове или богини от гръцката митология.
„Тя е толкова красива“; „Той е толкова смел“;
„Тя е толкова вдъхновяваща“; „Той е толкова умен и забавен“;
Изграждаме си собствена представа за любимия, която изцяло отговаря на нашето търсене, на нашия дълго чакан, подходящ, партньор, и започваме така силно и безкористно да я любим(представата), че имаме чувството, че започва страстна любовна история, подходяща за роман. Любов, която няма да познава граници и ще преодолее всички трудности! Започваме да идеализираме човека, да преувеличаваме неговите качества, докато постепенно го превръщаме в абсолютно незаменим с останалите индивид.
„Привързвам се към някого не защото е подобен на всички, които биха могли да се окажат на негово място, а защото е различен и в моите очи е по-добър: по-красив, по-привлекателен, по-трогателен от потенциалните си съперници. С една дума той не им е равностоен, а ги превъзхожда.“
Ние обикновените смъртни сме многоцветни, колкото и високо някои от нас да виреят, толкова трудно, същите, се отделят от човешките навици и слабости. Често, колкото повече се приближаваме до реалната същност на нашия любим, за съжаление, толкова повече биваме отблъснати от нея.
„Тя е толкова досадна, постоянно за нещо мрънка“;
„Той е толкова мързелив, постоянно, едно и също трябва да му се говори“;
„Субектът обича повече любовта, отколкото нейния обект; за да трае любовта, той дори е готов винаги да държи обекта на разстояние.(…) Липса: тук любовта се възприема като желание към отсъстващ обект. Следователно желанието се състои от тази липса; ако тя е запълнена, желанието изчезва…“
Или казано по-друг начин, колкото повече се доближаваме до обекта на нашето желание, толкова повече желанието намалява. Любовта бива силно разпалвана най-вече от липсата на обекта и невъзможността да се слеем с него. По този начин и илюзията ни за човека, не престава да се разраства. Пречките, препятствията са абсолютно необходими, и освен, че разпалват по-силно любовта, поддържат пламъка ѝ да гори.
„Човек презира това, което притежава, и желае това, което му липсва.“
„Любовта е желание, което препятствията усилват, следователно не е хубаво да е задоволена; по-добре да трае и бъде нещастна, отколкото да угасне сред удоволствия.“
Цитати: „Недовършената градина“1998, Цветан Тодоров
Тази статия е публикувана в TheBlackCoffee ; официален партньор на Cafe Arte; 
Italian online magazine; Official partner of Cafe Arte 
