Класикът на българската музика Панчо Владигеров (1899-1978) израства като дете чудо – започва да учи пиано от ранна детска възраст. А неговият брат-близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист. През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално-теоретични дисциплини при композитора Добри Христов. През 1912 г. заминава за Германия, където като „изключително дарование“ е приет във висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда.
През десетилетието 1920-1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия „Дойчес театер“ – Берлин, работи в сътрудничество с големия германски драматичен режисьор Макс Райнхард. По това време създава някои от най-значителните си творби – Българска рапсодия „Вардар“, Концерт за цигулка, Българска сюита, „Есенна елегия“, „Хумореска“, Втори клавирен концерт, Седем симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и симфоничен оркестър. През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София. Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. Тогава Владигеров създава Симфония 1, Румънски симфонични скици и танци, Струнен квартет, Импровизация и токата, Трети клавирен концерт, много клавирни пиеси и операта „Цар Калоян“ (1936). След 1945 г. продължава да концертира (той е блестящ пианист) и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Панчо Владигеров остави цяла школа – няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика. Автор е на балета „Легенда за езерото“ (1947), по либрето на Андон Панов, „Еврейска поема“ (1951), Симфония 2, Четвърти концерт за пиано, сюитата „Люлински импресии“, на много солови песни и камерни пиеси.
Панчо Владигеров е сред музикантите, които създадоха и развиха българската национална композиторска школа.
Имаше своя школа и остави голям брой ученици – композитори и диригенти, които продължиха неговото дело. Той положи основите на редица жанрове в нашата музика – цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и беше първомайстор на българската клавирна музика, както и един от най-крупните наши и европейски симфоници. Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор „не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение“.
Единственната опера на Владигеров – „Цар Калоян“, по либрето на Фани Попова-Мутафова, мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност етап в развитието на нашата сценична музика.
С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици. Всъщност тя е и първата ни музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех и в Белград, Братислава и Любляна). Всъщност, не малко от опусите на нашия класик получиха европейско и световно признание и през втората половина на миналия век влязоха в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определи като един от водещите композитори на съвременността.
Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско „Универсал едицион“ и на грамофонни плочи от „Дойче грамофон“ (Берлин). Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. През 1969 г. получава престижната награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи („Балкантон“). Редица от произведенията му като Българска рапсодия „Вардар“, Българска сюита, Импровизация и Токата стават емблематични за българската музика.
А гениалната му оркестрация на румънското „Хоро стакато“ от Георге Динику вече десетилетия наред звучи у нас и в северната ни съседка, сближава българи и румънци!
През есента на 2006 г. внукът на Маестрото – Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.
