оперета мюзикъл

165 години оперета. Раждането на оперетата и мюзикъла

Годината на раждането на оперетата е 1858, мястото – Париж. На 21 октомври в театър “Буф Паризиен” вижда светлините на рампата “Орфей в ада“- комична опера или по- точно оперета от Яков Еберт от Кьолн, наречен още Жак Офенбах /1819 -1880/. Но “предродилният“ период на този нов жанр в сценичната музика трае повече от век . Трябва да го потърсим в прочутите панаири в предградията Сен Лоран и Сен Жермен… През ХVІІ в., века на класицизма и Просвещението, на Пиер Корней, Жан Расин, Волтер и Молиер, в тези парижки квартали процъфтява френският народен театър. По същото време в Италия, през 1733, Джовани Батиста Перголези /1710- 1736/ създава като антрактна музика към сериозната опера „Гордият затворник” прелестното сценично интермецо „La serva padrona” или “Слугинята – господарка” по текст на поета Дженаро Федерико. И без да подозира, поставя началото на нов музикално- сценичен жанр – комичната опера или “операта буфа”.

Успехът е зашеметяващ и води до десетки подражания в Италия, Франция и Германия от автори като Хасе, Паизиело, Телеман, Киарини. През 1752 г. Жан Жак Русо създава първата френска комична опера с говорни диалози „Селският магьосник”. Комичната опера довежда на сцената традициите на античната комедия на нравите на Аристофан и Менандър, Плавт и Теренций, френските комедии- балети на Люли и Молиер, италианската народна комедия на маските /дел, арте/ и изразните средства народния, площадния театър. Това е изкуство за хората от “третото съсловие, които са започнали вече своята война с “хората от дворците “. Редица френски композитори: Андре Филидор, Пиер Монсини, Андре Гретри, а по- късно и Пиер Боалдийо и Даниел Обер създават истински шедьоври в жанра “опера – буфа” като “Багдатският халиф” и “Фра Дяволо”. И тъкмо те подготвят появата на новото френско” изобретение “– оперетата. Някои я определят като „малка опера” – дефинициите са различни, но

Оперетата наследява някои от най- важните характеристики на комичната опера. Политическият й фон е Втората империя във Франция, времето на Луи Наполеон, наречен от поета Виктор Юго “Малкия”. Хапливият и духовит Жак Офенбах, надарен с огромен музикален и театрален талант, с неизтощима фантазия и невероятен усет за сцената, известен още като „Френският Моцарт” или “Моцарт от Шанзелизе”, става певецът на тази епоха – време на политически и банкови афери, на политически и светски скандали, на болни нрави. На 5 юли 1855 г. той открива в Париж своя прочут театър „Буф Паризиен”, станал първи дом на оперетата. Забележителният му талант го утвърждава като “баща” и “първи класик“ на френската оперета, която ще бъде модел, образец за националните школи в цяла Европа. Офенбах създава 89 оперети, повечето от които нарича „комични опери”. Истински шедьоври в жанра са:”Хубавата Елена”, „Перикола”, „Парижки живот”, „Орфей в Ада”, „Великата херцогиня Херолдщайн”…

На Жак Офенбах ще се падне заслугата да установи и избистри езика на оперетата. Той ще създаде и куплета – типично френската вокално- сценична форма, която, заедно с арията, дуета и големият, разгърнат ансамбъл, ще гради драматургията на спектакъла. Неговият велик наследник, бащата на Виенската оперета, авторът на „Прилепът”, Йохан Щраус- син, издига жанра до високи върхове.

През ХХ век оперетата досгига до своя апогей с творчеството на Франц Лехар, авторът на „Веселата вдовица” и Имре Калман, прочул се главно с „Царицата на чардаша” но след тях оперетата постепенно запада и идва времето на новия лек жанр – мюзикъла.

1929 е преломна година за „лекия жанр”. Тогава са премиерите на последните шедьоври на Лехар и Калман – „ Страната на усмивките” и „Теменужката от Монмартр”. Година и половина преди това се появява чудото – „звуково кино” с „Певецът от джаза” на Ал Джонсън. Ще припомня, че в историята на тези две явления в изкуството – оперетата и киното – има немалко съвпадения. Първите неумели опити да се „раздвижат фотографиите” са от средата на XIX век. А в годините, когато по музикалните сцени триумфират оперетите на Офенбах и Ерве, французинът Жул Маре и американецът Мейбридж стигат до техническите принципи, довели до изобретяването на киното от Братя Люмиер. Повече от три десетилетия седмото изкуство е нямо. С появата на „тон филма” оперетата и музикалната комедия преживяват истински ренесанс, но… на екрана.

За мюзикъла все още няма точна дефиниция. Според някой автори той е :”музикално –сценична творба, разновидност на оперетата”, а според други :”нов вид музикално -театрална форма”. Мисля,че и едните , и другите имат известно право. Споменатата ”Розмари” на Рудолф Фримл /1879-1972/ е американски вариант на виенската оперета, докато в “Уестсайдска история “ на Ленърд Бърнстейн /1918-1990/ трудно можем да открием и най- малката следа от нея.

В мюзикъла основната характеристика на героите се осъществява чрез говорния диалог, използването на куплетните и други видове песенни форми, а също и на танците, но не като дивертисменти или вмъкнати музикални номера, тук те имат по- важна роля в действието, отколкото в класическата операта.

Всъщност характеристиките на мюзикъла не са толкова много. Но не на последно място ще отбележа вкуса на авторите им /либретисти и композитори / към образците на голямата литература : „Укротяването на опърничавата“ на Шекспир, ”Дон Кихот”от Сервантес /”Човекът от Ла Манча “ на Мич Лий /,”Кандид” по повестта на Волтер, „Оливър Туист” от Дикенс/ „Оливър”на Лайонел Барт / ”Сватбата на Кречински” по комедията на Сухово- Кобилин, “Бел Ами” по романа Мопасан, “Клетниците” и „Парижката Света Богородица” по Виктор Юго…В тези либрета нерядко има силен драматизъм, а също и немалко психологизъм, които не се срещат в типичната виенска или парижка оперета. Една от причините за неуспеха на класическите образци на Виенската и Нововиенската оперета в Америка се дължи на тяхната нереалност и сантименталност, чужди на на тамошната прагматично настроена публика.

Основна тема в американския мюзикъл е прословутата „american dream” /американска мечта /, която е водеща и в киното…

оперета мюзикъл

Фантомът на операта“, мюзикъл от Ендрю Лойд Уебър по романа на Гастон Льору, постановка на Пламен Карталов
оперета мюзикъл

Бродуейският мюзикъл „Целуни ме, Кейт“ по „Укротяването на опърничавата“ от Шекспир на сцената на Музикалния театър, София


Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре
error: Копи не е възможно!!!