Легендарната двойка Ив Монтан и Симон Синьоре: „В живота единствено любовта има смисъл…“
В Париж, в прочутото гробище Пер Лашез, са намерили вечен покой сърцата на скъпите за всеки французин Ив Монтан и Симон Синьоре. Тук често може да видят влюбени, застанали в почтително мълчание на общия гроб на легендарната двойка…
5 август 1962 година. Симон Синьоре обядва с приятели в ресторант в Монмартр. Келнерът прекъсва приятния й разговор: „Извинете, мадам Синьоре, но ви търсят по телефона.“ Тя отива до бара, вдига слушалката, но в първия момент не може да разпознае скръбния глас на своя съпруг: „Мерилин Монро почина днес!“. Надвисва тежка тишина… Симона разбираше, че едва ли ще успее да утеши Ив, но все пак намира сили да му каже: „ Жалко, само ако тя знаеше, че всъщност много малко я мразех...“ Връща се на масата и поръчва двойно уиски. Симона вече не чува какво говорят приятелите й. Мисли си за живота, че е мимолетен и че може да бъде и жесток. Кога тази прелъстителка Мерилин Монро се появи в живота й? Но, Не, сега не може да си спомни този момент! Но помни много добре как се запозна с прекрасния Ив!
ЕДИН ЩАСТЛИВ ПРОЛЕТЕН ДЕН
Запознават се, когато са прехвърлили трийсетте. Тя е от немски произход, от богато семейство, родена във Висбаден на 30 септември 1921 като истинското й име е Зимона Каминкер. Направила е вече дузина прекрасни роли в киното и солиден и любим съпруг, режисьора Ив Алегре. А Ив Монтан е преживял страстна афера с „френското врабче“ Едит Пиаф и прославил се вече като майстор на френския шансон /макар да не е французин, а беден италианец от Генуа! Истинското му име е Иво Ливи и е роден на 20 октомври 1921/. Но точно в този пролетен майски ден съдбата сякаш ги тласка един към друг. „В една от алеите на Люксембургската градина в Париж, заобиколена от ято гълъби, стоеше елегантна млада жена – пише по-късно в спомените си Ив Монтан – „Тя има прекрасна руса коса. Усмихва се точно като момичетата от картините на италиански майстори. Знаех, че се казва Симон Синьоре. Не бях гледал филмите й, но знаех със сигурност, че веднага ще се приближа до нея и ще я поздравя и тя непременно ще се обърне към мен. Щастлив, наистина ! Когато си спомням за него, пред мен се появяват русите й коси, блясъкът на слънцето през този хубав месец май и гълъбите край нея…“
Любовта им пламва мигновено. В продължение на четири дни те се разхождат из прекрасния Париж: обикалят кафенета, изпиват чаша кафе или бяло вино и вървят непрекъснато по улиците. На петия ден Ив Монтан предлага брак на Симона.
„Сърцето ми сякаш се беше възпламенило и готово да се разкъса на парчета. Да, наистина, трябваше да обичаш много силно, за да се втурнеш в това приключение…“, спомня си Симон Синьоре.
И тя не се поколебава и за миг. Взема решение: обяснява на съпруга си, Ив Алегре, че ще трябва да се разделят завинаги, набързо опакова нещата си, взема малката си дъщеря, Катрин и се премества в апартамента на Ив Монтан в Латинския квартал!
През 1951 г. двамата сключват брак, а през 1953-та се снимат заедно в „Салемските вещици“ по пиесата на Артър Милър, филм, прожектиран и у нас.. За ролята си в него Синьоре е наградена на кинофестивала в Карлови вари и с наградата на БАФТА. Тя вече е киноактриса от световна класа. Канят я във филмите си елитни режисьори като Бекер, Рене Клер и Бунюел. Час пик в артистичната й кариера е английският филм, също познат и у нас, „Път към висшето общество“ /1959 г./, за който е наградена с най-престижните награди в света – „Сезар“ от Кан и американския „Оскар“.
Двамата младоженци, Латинския квартал, Париж, 1951
„ПРЕКРАСНО Е, ЧЕ ТАКА СИЛНО СЕ ОБИЧАМЕ!“
Семейният живот прилича на истинска приказка. Симон напълно се посвещава на съпруга си. Грижи се за него като за дете. Той трябва винаги да има чиста риза и топла вечеря. Прекарва цялото си време зад кулисите на сцената, където се изявява нейният Ив. Дори се научава да шие и да плете. И на всяко свое турне той носи нов шал или пуловер, изплетен с любов от нейните ръце!
По ирония на съдбата Монтан не само съименник на първия й съпруг, режисьора Ив Алегре, но дори е роден с него в един и същи ден. С това приликите между тях свършват. Монтан притежава страстен, италиански, неконтролируем темперамент. Нищо чудно, че го наричали „динамита на сцената“! Той е роден в Генуа в много бедно италианско семейство. Своя артистичен псевдоним „Монтан“ взема като спомен от детството си. Майка му често го викала от прозореца, когато играел до късно с другите деца на улицата: “Иво монта!”, “Иво, качи се!”.
След пристигането му от Италия в Париж популярността на Ив Монтан растяла с всеки изминат ден. Неговата настойничка и учителка Едит Пиаф се грижела много за него. Започнал с костюм на каубой, с американски шлагери, по нейна препоръка, той се насочил към френската популярна песен, т.н. „шансон“, като визитната му картичка станал хитът на Жозеф Косма „Мъртви листа“. Отзивите във вестниците винаги са били отлични: „Когато Ив Монтан пее, можете, наистина, да почувствате как сърцето му бие“. Сърцето на Симон, която след като станала негова съпруга, винаги седяла на осмия ред на концертите му, също биело силно, развълнувано.
В интервю за вестник “Фигаро“ Симон Синьоре признава: „В Париж Монтан беше Монтан, а аз бях Симон Синьоре. В другите страни на Европа бях преди всичко „съпругата прочутия Ив Монтан, но в Ню Йорк той не беше прочутия френски певец, а „ съпругът на известната френска актриса….“ Но ние просто не обръщахме внимание на това, считахме го за нещо дребно…“
Симон Синьоре не можела да живее и ден без своя Ив. Винаги, когато му стягала куфарите за поредното турне, тя… се разплаквала. Били й много трудно да издържи дори една кратка раздяла. Когато се снимала в киното, искала дори да отлага да снимките, ако това й можело да й попречи да отиде на турне със съпруга си. Тя, която била аплодирана от публиката в Америка, Великобритания, Япония и Франция, не мислела за кариерата си. Напротив, тревожела се от въпроса: „Какво ще каже Ив за моя успех? Ще ревнува ли заради моята известност ?
Но Ив Монтан гледал на това по друг начин. Казвал:
„Да, Нейно Величество Любовта е наистина нещо красиво, но когато жена ти плаче, преди да си тръгнеш, това започва да ти става малко досадно и тежко…“
Да, той се гордеел със своята Симон като актриса и жена, но защо тя трябвало да отказва толкова прекрасни роли? Защо вместо да се снима, тя винаги сядала до него, дори на репетициите му? И един ден той не издържал и извикал гневно : „Какво правиш тук, Симон ? Седиш ли и плетеш? Отказала си и този филм, за да стоиш тук и да ме пазиш? Това било удар за Симон. Тя мълчаливо се изправила и си тръгнала. Върнала се у дома, телефонирала на режисьора и решила да се снима във филма…
СЕКСАПИЛНАТА БЛОНДИНКА МЕРИЛИН МОНРО
Не напразно народната мъдрост казва: „не купувайте къща, а си купете съсед“. Симон и Ив си купили къща в Лос Анджелиз, на булевард Сънсет, район, предпочитан от холивудските звезди. Настанили се в красива къща на номер „21“, а до нея бил номер…. “23”… Именно там живеела сексапилната блондинка Мерилин Монро, вече утвърдена звезда в киното. А тя отдавна била влюбена в Ив Монтан, когото видяла на негов концерт в зала „Олимпия“, Париж. Напомнял й за бившия й съпруг Джо Ди Маджо.
Мерилин Монро трябвало да снима във филма „Нека да се обичаме“. И като типична разглезена и капризна холивудска прима поставила едно условие – да й партнира непременно Ив Монтан! Продуцентите на филма предвиждали друг актьор, но трябвало да отстъпят. За Ив Монтан това се оказало несъмнено високо стъпало в кариерата му, но за съпругата му…
Скоро сексапилната и безпардонна блондинка пуснала неприятен слух, че Монтан се е оженил за Симон Синьоре в името на кариерата си, че фрацузойката била вече „стара и зла“. Но когато талантливата Симон Синьоре получила Оскар за най- добра женска роля, американката направо полудяла от гняв и ревност! Съперничката й имала вече всичко: награди, сериозни роли, любим съпруг …
Монро била омъжена за големия драматург Артър Милър. Двете семейства се събирали често на вечеря. Но Симон се върнала в Париж за снимки в нов френски филм. Монтан останал сам в Щатите. Скоро Мерилин му завъртяла главата – той просто не устоял на нейния чар и сексапил. Но за него тази афера се оказала само епизод, докато за Мерилин раздялата им се превърнала в истинска драма!
Ив Монтан побързал да се освободи от нея и напуснал Америка, върнал се в Париж. Но Симон била вече добре осведомена за изневярата на съпруга си! Избухнал бурен скандал, следван от помирение, Ив почувствал, че жена му е по-обидена, отколкото искала да покаже. Те се помирили, но обидата продължила да измъчва Симон.
Животът ѝ се променил. Продължила да се снима в киното, но постепенно съкратила ангажиментите си. Затворила се у дома. Продължила да се грижи за своя „неверен Ив“. Потърсила утеха в алкохола, но и това не я успокоило. Умира от рак на 30 септември 1985.
ЖИВОТ БЕЗ ВЯРНАТА СИМОН
След смъртта ѝ Ив Монтан не показал, че страда. Продължил да пее, да се снима във филми, да прави турнета, да има любовни афери с млади певици и актриси и дори станал баща на 67 години: младата му секретарка Валери, му родила син, Валентин, когото, за съжаление, не успял да обикне.
Един ден журналист от „Льо Монд“ го попитал как се чувства след смъртта на Симон Синьоре. Замислил се за миг какво да отговори. Казал: „Мъчно ми е много за моята скъпа Симон и никога няма да престана да тъгувам за нея. Тя беше забележителна жена!“
Починал на 9 ноември 1991 година от инфаркт на снимачната площадка. Искал да го погребан до неговата Симон…
