мадам бовари

Immoralita-„Мадам Бовари, Провинциални обичаи“

Всъщност, ние нямахме предвид „immoralita” (неморалност). Френското правителство е имало тази дума предвид през 1857г., когато изправя Гюстав Флобер на съд заради неморалният му и безнравствен роман „Мадам Бовари”.

Обвинителна реч на прокурора г-н Ернест Пинар:

„Господа, започвайки това заседание, прокуратурата е изправена пред трудност, която не може да бъде отмината… Трудността не е в обвинението, тя по-скоро е в обема на произведението, което трябва да обсъдите. Става дума за цял роман. Когато ви бъде представена статия от вестник, веднага личи къде започва и къде свършва закононарушението;… Как да постъпим при това положение? Какво трябва да предприеме прокуратурата? Да изчете целия роман? Невъзможно.” 🙂

Ние имахме предвид думата „immortalita” (безсмъртност; вечност).

Ако имахме възможността, щяхме да попитаме Гюстав Флобер точно това. Как се създава вечност? Как успяхте да я сътворите тази вечност? Видяхте ли я някъде, чухте ли я, или просто я сънувахте?

Първоначално публикувана във френското издание „Revue de Paris”, от 1 октомври до 15 декември 1856г., през 1857г. трагикомичната история се превръща във вечна класика и едно от най-значимите и забележителни произведения на френската литература.

Когато го питали коя е “Мадам Бовари”, Флобер отговарял: „Мадам Бовари съм аз.” Ние сме убедени, че въпреки предполагаемата, обратна сексуална ориентация на Флобер, Мадам Бовари не е мъж.

Целта на Флобер в изкуството била да създава красота и този стремеж, често преодолявал моралните и социалните граници в неговото изобразяване на истината. Той работил бавно и внимателно, и докато го правил, идеята му за изкуството се изразявала постепенно по-точно.

Бил „мъченик на стила”. Понякога му отнемало седмица, за да напише само една страница. Издавал един роман на пет-седем години, докато неговите колеги, по роман на година. Често повтарял, че няма такова нещо като синоним и, че писателят трябва да издири „уникалната правилна дума“, за да предаде точно мисълта си. Споделял с приятелския си кръг, че според него не толкова важен сюжетът, а самото му предаване. Неговата амбиция била да постигне стил, „толкова ритмичен, колкото стих и толкова прецизен, колкото езикът на науката“. Според него „колкото по-бързо думата се придържа към мисълта, толкова по-красив е ефектът“.

Но в същото време винаги е искал хармония на звучащи срички в прозата си, така, че да се хареса не само на читателската интелигентност, но и на подсъзнанието, по същият начин по който музиката въздейства, и по този начин да има по-проникващ ефект. В писмо до приятеля си Жорж Санд казва, че прекарва времето си опитвайки да напише „мелодични изречения, избягвайки съзвучия.“

„Авторът, в своето творчество, трябва да бъде като Бог във Вселената, присъстващ навсякъде и видим никъде.“

Той е бил убеден, че науката и религията, вместо да си противоречат, са по-скоро два полюса на мисълта. Закачките му с религията обаче, изобщо не се нравели на обществото. За него само изкуството можело да даде смисъл на суровината, осигурена от външния свят.

Флобер използвал само един елемент на романтизма- много подробни описания и преувеличение на емоцията. Пише частично от личен опит и в стил, с който читателите могат да се свържат, като подчертава идеята, че всяка версия на реалността е относителна към личността която я възприема.

Докато работи върху романа си Флобер пише: „Моята бедна Бовари, страда и плаче в повече от десетки села във Франция в този момент.“ Чудим се, дали е подозирал тогава, че неговата „бедна Бовари”, ще страда и плаче вечно? Обуславял ли е непреходността на човешката същност в романа?

Всяка интелигентна жена осъзнаваща своята посредственост и елементарност се припознава в героинята. И нямаме предвид, че жената е елементарна, напротив, цялата вселенска сложност е събрана в жената, и никой не може да я разбере, дори тя самата не се разбира.

Въпреки, че е продукт на белетристиката, Г-жа Бовари не е мит, не е легенда, не говорим за непреходност на ценности, не се увековечава тривиален провинциален сюжет. Анотацията не е „Мадам Бовари” е крехка и нежна дама, с дълбока емоционалност, която може би се е родила на грешното място в неподходящото време, тя се е раждала много преди 1857г. и продължава да се ражда…

Авторски публикации 97

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре