общество

Общество, социална природа и индивидуализъм

След като сме принудени да се изолираме от обществото, поради създалата се извънредна ситуация и пандемия, можем да отделим време и размишляваме малко по философски по въпроса за нашата социалност и ролята на обществото в живота ни.

“Всеки вижда, че е напълно невъзможно някой да се роди, да живее и да се опази в обществото, без да му е длъжен за нищо”.

Човекът безспорно е социален индивид. Привързаността на индивидът към другите съставлява същината на живота му. И да отрича това и да се изолира собствено поради лични разбирания, които са в несъответствие с общоприетото, това често води до неудовлетвореност или вътрешен конфликт. Тук парадокса е, че обществото със своето влияние, може да нанесе и огромна вреда върху индивида, дори да го унищожи. Интересите на личността невинаги съвпадат с интересите на обществото. Отношенията с другите ни обогатяват, но те са източник на нашето щастие и нашите нещастия.

Извън обществото човек е самотен. Желанието да се живее в общество е природен закон на човечеството. Освен това, обществото не ни е необходимо само, за да запълним потребността си от внимание, но имаме и слабостта да се окачествяваме като личности, като се сравняваме с другите, тоест да се определяме като добри или лоши, морални или неморални.

Единствен бог изпитва щастие в самотата е казал Аристотел. Повърхностното общуване задълбочава самотата. Склонни сме, да се откажем от общуването и търсенето, единствено след като стигнем до извода, че сме търсели напразно. ” Самотата отчасти възвръща човека към природното щастие, отдалечавайки го от социалното нещастие”.

Според някои древни мислители, обществото било породено от слабостта на индивида и чувството му на недостатъчност. Френският мислител Констан обаче, бил на друго мнение: Човек е социален, не защото е слаб, а защото социалността е част от неговата същност. (…) Човек е социален защото е човек, също както вълкът е асоциален, защото е вълк.”

Друг френски мислител и хуманист-Русо, определя човека като първоначално съществуващ в миналото асоциален индивид-„природният човек”.

Ако „природният човек” обаче бил асоциален индивид, как е настъпила промяната към социализирането на индивида пита Констан. Ако това е било естественото състояние на човека, как е излязъл от него?” Ако хората в последствие са решили да заживеят в общество, това предполага вече съществуващо такова, което е взело решението: „…обществото е плод на развитието на разума, или самото развитие на разума било плод на обществото…”

Други са на мнение, че няма смисъл да се търси произходът на обществото, понеже всяко човешко същество се ражда в семейство, което само по себе си е общество.

Въпреки, че съвременният човек преди всичко е индивидуалист и материалист, продължава да бъде част и все повече зависим от обществото. Още повече, че зависи от неговата оценка: „Няма аз без ти, и няма аз и ти, без те”.

Самолюбието и славолюбието, присъщи единствено на социалния човек, се задоволяват единствено от положителното общественото настроение към индивида. Хората биха предпочели, изобщо да не съществуват, пред това изобщо никои да не ги поглежда.

“Човек който иска да се възприема като откъснато, абсолютно необвързано и самодостатъчно същество, неизбежно е окаян”

Разрушава ли ни стремежът към самодостатъчност? Ставаме ли все по-самотни и нещастни отричайки собствената си природа да сме социални? Ако сме толкова неизбежно зависими един от друг, не трябва ли да мислим за благосъстоянието на едно цяло, а не само за личния интерес?

Живей за другите, ако искаш да живееш за себе си”





Цитати: “Недовършената градина”; Цветан Тодоров

Авторски публикации 97

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре