Всички картини висящи по стените на галерии, в обществени пространства или домове, независимо от тяхното съдържание или естетическо преживяване, автоматично асоциираме с изкуство. Правилна ли е обаче тази асоциация?
За да си отговорим сами на този въпрос адекватно, вероятно, първо е необходимо да направим задълбочен и дълъг размисъл върху изкуството като термин или върху изкуствознанието като наука. Какво е, за кого е, как и защо, кога и от кой изкуството се класифицира като „истинско изкуство” или не изкуство.
Имат ли нещо общо с това боите, четките, платното, техниката, цветовете, преливането на цветовете, размера, жанра, уникалния стил на твореца, или пък самия творец, ако е много известен и веднага превръща всичко до което се докосне в „истинско изкуство”. Или трябва да отсъдим след като направим анализ на декоративната стойност, техническото съвършенство, възпроизвеждането на реалността, заложените чувства, пресъздадената от автора идея, епохата… И после, обективна или субективна ще бъде нашата оценка след анализа?
В дебелите книги по темата пише, че няма ясни, красноречиви и абсолютни граници, които да разделят изкуство от не изкуство. Но, я си представете „Джокондата” на Да Винчи да Ви украсява хола. Или „Нидерландски пословици” на Брьогел на стената в кухнята… Макар, че репродукции на „The girl with a pearl earring” или на портрети на Модиляни успешно декорират спални.
Истинското изкуство най-общо казано е преживяване. Осмисляне на действителността през визията и четката на художника. Не си украсяваш стаята с ”The Persistence of Memory” на Салвадор Дали. И въпреки, че картина на Кандински чудесно ще стои над дивана в хола, приложението на тези произведения на изкуството е съвсем различно.
„Картината престана да бъде част от интериора. В нея навлезе голямата реалност и експресията, тя се обогати с чувствителността на колектива и изгуби буржоазната си „камерност”. Тя престана да бъде аксесоар, стана оръжие на познание за социалния мир и, в по-дълбок смисъл, на природата. (…) изкуството се преосмисли, получи една нова жизненост, отхвърли салонната анемичност, придоби стойност и значение за милионната маса, в името на която вече се ражда и създава.” Владимир Свинтила
Можем да приемем, че класифицираните като „украса за стена” картини, изобразяват романтичната страна на бита. „Украса за стена”- толкова евтино продадени мечти, но все пак продадени. Всички сме чели трагичните истории на художници от миналото като Ван Гог и Модиляни, които умират само с мечтите си… Романтичните пейзажи, влюбените двойки, които се разхождат на лунна светлина под дъжда. Прелестните абстрактни балерини или цветя, скучния натюрморт. Украсата за стена, освен като декор, действа като терапевтично средство и/или като средство за постоянно естетическо възпитание.
„Portrait of a Woman with Hat“, Modigliani
